Определение № 122 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 705/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от К. И. Н.,[населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. К. Г. /в пълномощното С./ срещу въззивно решение № 709/28.12.2009 г. по гр. д. № 897/2009 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 63 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 111/2008 г. на Районен съд,[населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът е нарушил правилото на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, тъй като ищецът не бил доказал изпълнение на парично задължение. Изложени са съображения за представени частни документи, в които се съдържали изгодни за ищеца факти, но те не доказвали изпълнение на паричното задължение на Г. фонд спрямо физическите лица. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, предвид приложени ТР № 128/25.03.1986 г. по гр. д. № 96А/1985 г. ОСГК и Решение по гр. д. № 742/2003 г. на К. районен съд. Ответникът по касационната жалба Г. фонд,[населено място] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, претендира и разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Формулираният общ правен въпрос за доказване на плащане би могло да се приеме, че е от значение за крайния изход на делото, предвид характера на предявения иск по чл. 91 ЗЗ и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол. Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК, а така също и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение по същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Позоваването на решение на К. районен съд е неотносимо, тъй като същото не съдържа данни, че е влязло в сила. А позоваването на ТР №1/85 г. е неточно, тъй като разрешенията, дадени в тази съдебна практика на ВС са свързани с друга фактическа обстановка при разрешаване на правен спор по договор за банков влог. Всъщност, в изложението касаторът е мотивирал поддържаното основание за достъп до касационно обжалване с инвокираните основания за неправилност на въззивния съдебен акт. Законодателят обаче ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени[населено място] решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. При този изход на делото, на основание чл. 81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 461,50 лв., определено при условията на чл. 9, във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение