Определение № 486 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. „Български художник” гр. С. против протоколно определение на Софийски градски съд от 14.05.2009 год. по гр. д. № 3346/2008 год., с което на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.) е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 3996/2008 год. на Софийски градски съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответникът С. Д. С. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови спиране на производството по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, предмет на настоящето дело, съдът е приел, че правилното решаване на спора е обусловено от изхода на спора по гр. д. № 3996/2008 год. на Софийски градски съд с предмет чл. 26 ЗЗД за нищожност на два договора, с които ищецът по настоящето (спряно) дело е придобил правото на собственост върху идеална част от дворно място, върху което е изграден жилищен блок, в който се намира апартамента, зает от ответника по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Определението е неправилно. Въззивният съд само е констатирал, без да изложи мотиви, обуславяща зависимост на изхода на спора по настоящето дело с предмет иск по чл. 59 ЗЗД, спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.) от иска по чл. 26 ЗЗД, предмет на гр. д. №3996/2008 год. на СГС образувано от девет физически лица срещу настоящия ищец Ж. „Български художник” и С. „С” за обявяване нищожността на два договора по нотариален акт № 183/1994 год. и нотариален акт № 184/1994 год. и двата на Софийски нотариус, с които ищецът е придобил право на собственост върху 8500 кв. м дворно място, представляващо идеална част от парцел ****, кв. 133 от м. „К” гр. С.. Н. дело е образувано по иск на Ж. „Български художник” срещу едно физическо лица с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползуването на апартамент без правно основание в жилищен блок, построен от трето лице, върху дворното място, собственост на ищеца. В това производство ищецът следва да установи правото си на собственост върху процесния апартамент. За да е налице обусловеност на спора по настоящето дело от изхода на спора по гр. д. № 3996/2008 год. на СГС е необходимо в производството по обуславящото дело със сила на присъдено нещо да се отрече правото на собственост на ищеца върху процесното жилище. Това може да се постигне само, ако обуславящият иск е допустим. Предявеният отрицателно установителен иск за нищожност по гр. д. № 3996/2008 год. на СГС от трети неучастващи в оспорените договори лица, поради липса на правен интерес от оспорване валидността на чужда сделка е недопустим. От друга страна правото на собственост на ищеца по настоящето дело може да произтича не само от оспорените договори, но и от други правоотношение. В този смисъл решението по гр. д. № 3996/2008 год. на СГС не може да има обуславящото значение за правилното решаване на спора по настоящето делото и неговото спиране се явява незаконосъобразно. Обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по въззивната жалба на Ж. „Български художник”. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.