Определение № 7453 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5878/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Сдружение „Национално гражданско сдружение природата за хората“ със седалище в гр. София против Заповед №РД-279 от 05.04.2024г. на Министъра на околната среда и водите, с която е обявена защитена местност „Камчийски пясъци“. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, респ. се настоява за отмяната му. След преценка на доказателствата по административната преписка Върховният административен съд – Шесто отделение прие, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. В тази връзка следва да се посочи, че още с Решение №8 от 23.04.2018 г. по к. д. №13/2017 г. КС на РБ даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл.125, ал.2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл.125, ал.2 от Конституцията. Правомощието на Министъра на околната среда и водите в казуса касае издадена от него Заповед №РД-279 от 05.04.2024г., с която е обявена защитена местност „Камчийски пясъци“ съгласно чл.39 ал.1 от Закона за защитените територии(ЗЗТ). Или в случая, от една страна, централният едноличен орган със специална компетентност (Министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга, е налице случай, предвиден в закон(ЗЗТ), поради което и по арг. от чл.132 ал.2, т.2, предл. второ АПК, издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С оглед на това спорът за допустимостта и за основателността на оспорването, касаещо проверка на обжалвания акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл.133 ал.3 АПК, тъй като се оспорва общ административен акт. С оглед на това спорът е местно подсъден на Административен съд – София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 3 АПК Върховният административен съд