Определение № 93 от 28.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1794/2011 г.

ВКСI наказателно отделение28.06.2011

Ruling

НОХД 230/2011 год. на Димитровградския районен съд-прекратено, да бъде разгледано в Хасковския районен съд, където първоначално е било образувано като нохд № 556/2011 год., и за това да бъде уведомен и първият съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ

Grounds

Димитровградският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за местната подсъдност по делото, което му е изпратил за разглеждане Хасковският районен съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че правият във възникналия спор е ДРС, респ. че делото трябва да бъде разгледано в ХРС. Върховният касационен съд намери, че делото трябва да бъде разгледано в ХРС. Според „обстоятелствената част на обвинението” (чл.42, ал.1 НПК), от която следва да се изхожда „по въпроса за подсъдността”(пак там), спорното дело е за намерените на 5 май 2010 год. в два търговски обекта, единият – в района на ДРС, другият – на ХОС, на стоки, носещи защитени търговски марки; прието е, че стоките се намират в търговските обекти от м.април с.г., без да се уточнява някаква хронология във връзка с доставянето им в тях. ХРС обаче произволно (извън изложеното в обвинителния акт) приел, че инкриминираното поведение е започнало в неговия район, а завършило в района на ДРС. Последният съд на свой ред е възразил срещу този извод, но също в противоречие с цитираната част от чл.42, ал.1 НПК – ДРС просто е приел обратното на приетото от ХРС (че инкриминираните стоки са попаднали първо в димитровградския, а след това в хасковския търговски обект). Всъщност разпореждането на ДРС съдържа и правилното разрешение на случая, само че то е дадено наред с неправилните-освен посоченото, още и в зависимост от местоживеенето в Хасково на повече от свидетелите (неправилното използване на последния критерий – по чл.42, т.3 НПК, е поради това, че той би бил приложим само ако ХРС не беше местнокомпетентният съд по общите правила – вж.напр. опр.36/88-ІІІ, Сб., с.165, както и опр. 24/03-І, Б.. 2/03). Спорът за подсъдност между двете съдилища следва наистина да бъде разрешен според правилото, че”[к]огато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението,… делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производсво” (чл.36, ал.3 НПК)-т.е. в района на ХРС. Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение

Cited provisions

3