Определение № 464 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 399/2010 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Н. Д. А. и А. Д. А. срещу определение № 330 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 287/10 г. на ВКС І ГО, с което подадената от тях жалба е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответниците по касация не вземат становище по жалбата. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С решение от 09.02.2007 г. и от 14.05.2007 г. по гр. д. № 5906/06 г. СРС е отхвърлил предявените от Н. А. и А. А. искове за собственост на недвижим имот. С решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 2887/07 г. СГС е оставил в сила първоинстанционните решения. С определение № 995 от 04.11.2009 г. по гр. д. № 737/09 г. ВКС ІІ ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С обжалваното определение частната жалба на Н. А. и А. А. срещу определението по чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима. При проверка на фактите по делото настоящият тричленен състав установи, че определението на предходния тричленен състав на ВКС за недопустимост на частната жалба срещу определение № 995 от 04.11.2009 г. по гр. д. № 737/09 г. ВКС ІІ ГО е правилно и следва да се потвърди. С ГПК, обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., законодателят е възприел факултативен касационен контрол на въззивните решения. Касационното производство протича в две фази - по допускане на касационното производство и по разглеждане на касационната жалба. Преценката дали въззивното решение се допуска до касационното обжалване се извършва в закрито заседание по реда на чл. 288 от ГПК. Това определение не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения които подлежат на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила решенията по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. След като законодателят е записал че въззивното решение влиза в сила поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, процесуално недопустимо е определението по чл. 288 ГПК да бъде обжалвано. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС