Определение № 1588 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 218/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ж. Стойчев от гр. Бургас, с която се оспорва Определение № 3092/01.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1449/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. С атакуваното определение, постановено на основание чл.213а, ал.2 от АПК, са оставени без разглеждане частна жалба с вх. № 12417/28.11.2023 г., подадена от служебно назначения от съда процесуален представител на Ж. Стойчев, както и частна жалба с еднотипно съдържание вх.№ 12475/29.11.2023 г. на Ж. Стойчев, подадени против Определение № 2908/15.11.2023 г. по адм.д.№ 1449/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта му, с която е отменено Решение № 02-РД06-0026 от 09.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас и преписката е върната на адм. орган за произнасяне по същество по жалбата, както и в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото. В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Направено е искане за освобождаване от държавна такса, както и за предоставяне на двуседмичен срок за отстраняване на нередовности по настоящата жалба и изготвяне на уточнения към нея от служебно назначения адвокат. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за допустима за разглеждане, тъй като е подадена в законен срок и от надлежна страна. Същата е неоснователна, а направеното искане от частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса е недопустимо. Съображенията за това са следните: Съобразно разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 АПК /ред. ДВ бр. 15 от 2021 г./ във вр. с чл. 236 АПК, първоинстанционният съд осъществява проверката за съществуването на правото на оспорване на постановените от него определения и разпореждания. В конкретния случай посочената проверка в постановения по този ред съдебен акт е извършена във връзка с подадени от жалбоподателя и неговия процесуален представител частни жалби против Определение № 2908/15.11.2023 г. по адм.д.№ 1449/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. В горното определение са налице три отделни диспозитива. С първия съдът е оставил без разглеждане подадената жалба против Заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас и е прекратил съдебното производство по делото в тази му част. Посочил е, че определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС. С втория диспозитив съдът е постановил отмяна на Решение № 02-РД06-0026/09.08.2023 г. на директора на РД „Социално подпомагане“ – Бургас и му е върнал преписката за произнасяне по същество по подадената от Стойчев жалба, за което е определил 14 – дневен срок. Съдът е посочил, че в тази си част определението не подлежи на обжалване. С третия диспозитив съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на делото до приключване на граждански дело № 5197/2023 г. на РС – Бургас и е посочил, че определението в тази му част е окончателно. С постъпилите частни жалби от Ж. Стойчев и процесуалния му представител адв. М. Георгиева от БАК се оспорва изцяло посоченото по- горе определение, във връзка с което първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.213а, ал.2 от АПК с определението, предмет на настоящето производство, приемайки, че подадените частни жалби са допустими единствено в частите им, с които се оспорва постановеното оставяне без разглеждане на подадената жалба против Заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас и свързаното с това прекратяване на съдебното производство, но не и по отношение на останалите части на атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно. Определение № 2908/15.11.2023 г. в частта му, с която първоинстанционният съд е постановил отмяна на Решение № 02-РД06-0026/09.08.2023 г. на директора на РД „Социално подпомагане“ – Бургас и му е върнал преписката за произнасяне по същество по подадената от Стойчев жалба, представлява позитивен (положителен) за жалбоподателя съдебен акт, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването му. Освен това ответникът е представил по делото препис от Решение №51/02-РД06-0051/23.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас, постановено в изпълнение на Определение № 2908/15.11.2023 г., поради което следва да се приеме, че определението в тази му част вече е изпълнено с постановяване на административен акт, подлежащ на отделно съдебно оспорване, което е още един довод за липсата на правен интерес от страна на жалбоподателя за оспорване на посоченото по-горе определение в тази му част. Определение № 2908/15.11.2023 г. не подлежи на оспорване и в частта му, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на делото до приключване на друго съдебно производство, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Това е така, защото съобразно чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и тези, за които това изрично е предвидено от закона. Определението, с което е отказано спиране на съдебното производство не е от тези категории, в който смисъл е налице трайна практика на съдилищата. На оспорване би подлежало единствено определение, с което е постановено спиране на производството. Ето защо и доколкото Определение № 2908/15.11.2023 г. не подлежи на оспорване с частна жалба в посочените му части, подадените против него в тези части частни жалби са недопустими и оставянето им без разглеждане от първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон. Съдът намира за недопустимо искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса за настоящето производство. Това е така, защото същият е освободен от заплащане на такава по силата на самия закон -чл.213а, ал.7 от АПК. Искането на Ж. Стойчев за предоставяне на двуседмичен срок за отстраняване на нередовности по частната жалба, предмет на настоящето производство и изготвяне на уточнения към нея от служебно назначения адвокат, съдът намира за неоснователно. Частната жалба се подава в 7 – дневен срок от уведомяване на страната за постановения и подлежащ на обжалване съдебен акт. В конкретния случай този срок е спазен от частния жалбоподател и не е налице законоустановено основание за удължаването му, респективно за предоставяне на възможност на процесуалния представител да допълва вече подадена жалба, за която законът не изисква да е приподписана от адвокат. Воден от горното и на осн. чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,