Определение № 1124 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ш. срещу въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 310 /2009 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 05.12.2008 г. по гр.д. № 181 /2007 г. на Свиленградския районен съд, с което са уважени искове на жалбоподателя срещу Д. П. В. с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 1,000 щатски долара и мораторна лихва върху тази сума за посочен период от време в размер на 589.04 щатски долара и вместо това исковете са отхвърлени, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника деловодни разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като извежда въпроси, за които твърди, че представляват основание за допускане на касационно обжалване. Те ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът не изразява становище по искането за допускане до касационно обжалване. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по първия оценяем иск във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковете не са доказани, тъй като от приетата разписка не може да се направи извод, че сумата (по твърдяния договор за заем) е дадена от ищеца, нито, че е получена от ответника, тъй като заемодателят е посочен само с инициали „ГШ”, което сочи на неяснота относно лицето, както и липсват и доказателства за получаване - липса на изявление за получаване – практиката е наложила доказването на договора за заем, с оглед на неговия неформален характер, да се извърши с разписка за получаване, а не за даване на земни средства, а показанията на свидетелите не следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на чл.133,ал.1,б.”в” ГПК (отм.), тъй като договорът е на стойност по-голяма от 1,000 лева. По наличието на основания за допускане до касационно обжалване: Първият въпрос е за това, че самият атакуван акт е разрешен противоречиво от първоинстанционния и окръжния съд по отношение на прилагането и тълкуването на нормата на чл.240 ЗЗД, която е ясна – относно факта съществува ли или не и кога заемно правоотношение. В мотивите към т.2 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че противоречивото разрешаване на правния спор и на отделен материалноправен или процесуалноправен въпрос от първоинстанционния и окръжния (въззивния) съд не представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Вторият въпрос е за доказването на договора за заем чл.240 ЗЗД – писменото изявление на заемодателя, че дава парична сума на заемателя и подписано от последния съставлява ли потвърждаване на получаването и дали установяването, че съдържанието на разписката е написана от заемодателя, представлява негово писмено изявление, представлява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – има значение за точното прилагане на нормата на закона. По него следва да се допусне касационно обжалване. В срок от получаването на указание за това жалбоподателят следва да представи доказателства за заплащане на държавна такса за касационното обжалване. Воден от изложеното съдът