Определение № 7401 от 14.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5118/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на директора на Национално ТОЛ управление, представляван от юрк Иванова, против определение №3771/28.03.2024 година на Върховния административен съд по адм.д. № 3181/2024 година, с което е оставена без разглеждане жалбата на директора на Национално ТОЛ управление против определение №101/05.02.2024г. по касационно административно наказателно дело № 29/2024 г. по описа на Административен съд-Разград.

В частната жалба има оплаквания, че тричленният състав на ВАС неправилно е преценил, че съдебният акт за спиране на производството е необжалваем, тъй като последният препятства хода на производството. Съгласно чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не е допустимо подаването на жалба само срещу определенията на съдилищата за спиране на производството, по което са отправени въпроси към Съда на Европейския съюз (СЕС), но не и за определянията за спиране на делата на това основание, постановени от съд, който не е отправил тези въпроси до СЕС, поради което в този случай преценката за наличие за преюдициалност подлежи на проверка от по-горен съд. Иска се отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – Д. М. С., не представя възражение по частната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С обжалваното в настоящото производство определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на директора на Национално ТОЛ управление срещу определение №101/05.02.2024г. по касационно административно наказателно дело № 29/2024 г. по описа на Административен съд-Разград, с което е спряно производството по делото до приключване на производството пред СЕС по дело С-61/23, и е прекратил производството по адм. дело № 3181/2024 г. по описа на ВАС.

За да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС е приел, че:

1.Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съдебен контрол при обжалването на актовете по чл. 58д ЗАНН, който смесва административни и наказателно процесуалноправни елементи, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет е не решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт на прекратяване/спиране на съдебното производство в предвидените от закона случаи. Липсва препращаща, към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета от АПК, норма в специалния закон. Отношението на ЗАНН към АПК е специален към общ закон, следователно винаги се прилагат специалните процесуални средства за защита, които предвижда ЗАНН, а правилата по АПК се прилагат само когато има изрично препращане и само в обема на това препращане. Препращането с новелата на чл. 63в ЗАНН е ограничено единствено до решението на районния съд, с което са упражнени правомощията му по чл. 63, ал. 2 ЗАНН. Нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на глава дванадесета от АПК може да бъде направен извод, че постановено от административния съд определение на основание чл. 63г ЗАНН в производство по обжалване на решение на районния съд, с което е осъществен контрол върху акт по чл. 58д ЗАНН, подлежи на обжалване пред ВАС.

2. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично предвидена в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде разграничавана хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг съд на държава членка по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Съдът, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като съда, който вече е отправил преюдициалното запитване.

Определението е неправилно.

1.Определението за спиране е преграждащо (макар и за определен период от време) развитието на производството по делото. Приложението на чл. 63в от ЗАНН в частта досежно обжалването на решението на РС по реда по глава дванадесета на АПК, както и на чл. 132, ал.2, т.6 от АПК, и липсата на изрична правна норма, която да изключва обжалваемостта на това преграждащо определение за осигуряването на инстанционен контрол за правилност, обосновава извод за неправилност на изводите на тричленния състав на ВАС за недопустимост на частната жалба.

2.Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на определенията, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 ГПК, с които се спира производството по делото поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя необжалваемост и на определенията от друг съд във връзка със същото отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите, когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на спиране на производството по делото до приключване на производството пред СЕС поради отправено запитване по различно от висящото производство определението за спиране подлежи на обжалване. Съдът трябва да разгледа частната жалба по същество, като прецени дали делото пред СЕС е от значение за правилното решаване на спора. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/23, то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното производство.

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,