Определение № 481 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 367/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 1255/19.07.2010 г. по ч.гр. дело № 1049/2010 г. на С. апелативен съд е оставена без разглеждане частната жалба на Д. С. К., подадена срещу разпореждане на С. градски съд, с което на 15.02.2010 г. е оставено без уважение искането му за прилагане на гр.дело № 627/2006 г. по друго гражданско дело - № 3496/09 г. и изпращане за разглеждането му в С. и е прекратено производството по делото. Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба вх. № 7338/02.08.2010 г. от Д. С. К.. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи, като основателен предявени иск с пр.осн.чл.31,ал.1 СК/отм./. Ответниците по частната жалба не са изразили становище по същата. Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение състав на С. апелативен съд е приел, че подадената частна жалба от Д. С. К. срещу разпореждане на С. градски съд от 15.02.2010 г. по гр.дело № 627/2006 г., с което е оставено без уважение искане за прилагане на делото по друго гражданско дело № 3496/09 г. на С. градски съд е процесуално недопустима. За да направи извода съдът е приел, че обжалваното разпореждане не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от изрично предвидените в закона определения, които подлежат на обжалване. Изводите на съда са правилни. Съгласно разпоредбите на чл. 274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в два случая – т.1-ва когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и т.2-ра, в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното разпореждане не попада в кръга на определенията, предвидени в посочените хипотези, за които е предвидена възможност за обжалване с частна жалба. Следователно в настоящият случай се касае за постановен съдебен акт – разпореждане, което не подлежи на обжалване с частна жалба. Подадената частна жалба срещу посоченото разпореждане е процесуално недопустима, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд. Като взема предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение