Определение № 50602 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2172/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „БУЛАРКО“АД/н./ с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 208 от 07.04.2021 г. по в.т.д. № 2315/2020 г. на САС,3 ти с-в, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 549/09.04.2020 г. по т.д. №875 /2018г. по описа на СГС, по предявените от „Булбилд бг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу „Меридиан глобал холдингс“ АД, регистрирано в Търговския регистър с фиш 782531, док. 2256474 в Р П., и „Буларко“ АД /н./, ЕИК[ЕИК] отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3 ТЗ са признати за несъществуващи приетите вземания на „Меридиан глобал холдингс“ АД в производството по несъстоятелност на „Буларко“ АД /н./, съгласно определение № 2179 от 24.04.2018 г., СГС, ТО, 2 състав, по т. д. № 4509/2013, както следва: - сума в размер от 493 720.60 лв., представляваща разпределено в полза на акционера И. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Буларко“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено на „Меридиан глобал холдингс“ АД, чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; - сума в размер от 84 512.62 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.; - сума в размер от 5 211.49 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г.; - сума в размер от 493 720.60 лв., представляваща разпределено в полза на акционера П. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Буларко“ АД /н./ по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено на „Меридиан глобал холдингс“ АД, чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; 11 - сума в размер от 84 512.62 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.; - сума в размер от 5 211.49 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода от 12.08.2017 г. до 11.08.2017 г. - сума в размер от 340 386.80 лв., представляваща разпределено в полза на акционера Д. Р. вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Буларко“ АД /н./ по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено на „Меридиан глобал холдингс“ АД, чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; - сума в размер от 58 265.71 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386.80 лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г. - сума в размер от 3 592.96 лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /340 386.80 лв./, начислена за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът „Булбилд бг“ ООД ЕИК[ЕИК] оспорва касационната жалба, като излага доводи както за недопустимост на КЖ,с оглед липсата на правен интерес на длъжника по несъстоятелността да обжалва решението в уважителната му част, така и за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за правилността му. Претендира разноски. Ответникът „Меридиан Глобал Холдингс“АД в отговор на касационната жалба излага становище за наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Счита, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение в обжалваната с настоящата КЖ част, По исковете за вземанията на „Меридиан глобал холдингс“ АД, представляващи разпределени в полза на акционери дивиденти от формирана печалба с решение на ОС на „Буларко“ АД /н./ от 05.09.2015 г., впоследствие цедирани от съответните акционери на този кредитор и включени в одобрения от съда списък на приетите вземания решаващият спора съдебен състав на САС е изложил следните съображения в мотивите на същото: В исковата молба е наведен довод, че към датата 05.09.2015 г. на решението на общото събрание на „Буларко“ АД за разпределяне на дивиденти, дружеството е било неплатежоспособно, предвид определената с решението за откриване на производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност 29.08.2015 г. Дружеството не е реализирало търговски оборот, приходи и печалби, поради което и реално вземания за дивидент не са били съществували и не са били годен предмет на прехвърлителните сделки, от което, според ищеца следвало, че процесните три договора за цесия сключени между „Меридиан глобал холдингс“ АД и съответните акционери са нищожни. Съдът е изложил своите съображения и приел, че съгласно чл. 247а, ал. 1 ТЗ дивиденти се изплащат, само ако според проверения и приет финансов отчет на съответната година, чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по – малка от сумата на основния капитал на дружеството, плюс фонд „Резервен“ и други фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав. Според констатациите в приетото по делото допълнително заключение на ССЕ, видно от ГФО за 2015 г. публикуван в търговския регистър, собствения капитал на „Буларко“ АД /н./ е декапитализиран, т. е от дейността за 2015 г. не е налице възможност за изплащане на дивидент, тъй като ответникът е в състояние на декапитализация /общата стойност на собствения капитал – чиста стойност на активите – е отрицателна величина/ и не може да бъде спазено условието за изплащане на дивидент по чл. 247а, ал. 1 ТЗ. В подкрепа на тезата на декапитализация на дружеството, в експертизата са визирани установените в производството по чл. 625 ТЗ коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост, които за 2015 г. били с отрицателни стойности, а това означавало отрицателна величина на чистата стойност на активите, т. е. за декапитализация на дружеството, състояние на свръхзадлъжнялост и дългосрочна неплатежоспособност. При тези параметри на финансовите показатели, съдът се е позовал на изявлението на вещото лице, че дефинираното с чл. 247а, ал. 1 ТЗ уравнение, при което, дивидент се изплаща, ако е налице осчетоводена неразпределена печалба, която е с достатъчно по – голяма стойност от размера на осчетоводената непокрита загуба, за да я покрие, не е спазено от „Буларко“ АД /н./, поради което съдът е приел, че липсва законово основание за изплащане на дивидент. Съставът на САС е изразил несъгласие с изложените от първоинстанционния съд доводи, че въпросът за законосъобразността на решението за разпределяне на дивидент, не може да бъде повдиган от кредитора в настоящото производство, тъй като той е предмет само на исковете по чл. 74 ТЗ. Кредиторът не е акционер в дружеството, поради което и не притежава материалноправната легитимация да предяви иск по чл. 74 ТЗ. Същевременно с процесното решение на общото събрание са нарушени императивни законови разпоредби, регламентиращи основанията за разпределяне на дивидент и това нарушение интервинира пряко в имуществената сфера на кредитора в производството по несъстоятелност, като го заставя да се конкурира при разпределение на осребреното имущество с кредитори, чиито вземания са за процесните дивиденти. За ищеца няма друг процесуален ред, по който би могъл да се защити срещу незаконосъобразното решение на общото събрание, освен в производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ. Според съда, правото на дивидент е абстрактно право и за да бъде превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на акционерите е необходимо да е завършен фактическия състав на всички очертани с чл. 247а ТЗ елементи, с които законът свързва пораждането на това вземане. Приемане на решение на общото събрание е само едно от условията обуславящи трансформирането на правото на дивидент в облигационно вземане. Изложеното по – горе, относно декапитализацията на дружеството и липсата на реални активи, според съда, водят до извода, че дружеството не е имало законово основание да разпределя дивиденти, а от там и за съдружниците не е възникнало вземане за дивидент от „Буларко“ АД, поради което и сключените от тях договори за цесия са при липсата на предмет- следователно и нищожни. За неоснователна е счетена поддържаната от ответника теза, че вземанията за дивидент възникват по силата на решението на общото събрание, но задължението за дивидент се изплаща, само ако са изпълнени условия на чл. 247а ТЗ. Никъде в закона не е въведено подобно разграничение, а и да имаше такова, то, според съда, пак щеше да липсва предмет на цесиите, тъй като, към датата на сключването на договорите, липсват данни за финансови показатели на дружеството, обуславящи задължението му за изплащане на дивидент. По изложените съображения, предявените отрицателни установителни искове относно вземанията на „Меридиан глобал холдингс“ АД придобити въз основа на процесните договори за цесия сключени със съответните акционери в „Буларко“ АД /н./ и представляващи вземания за дивидент от дружеството въз основа на решение на ОС от 05.09.2015 г. са счетени за основателни. Основателността на главните искове, обуславя и основателността на акцесорните, досежно несъществуването на вземанията за лихви върху главниците. По така изложените съображения, в тази част, атакуваното пред САС решение е отменено като неправилно и вместо него САС е постановил друго, с което предявените отрицателни установителни искове са уважени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Можело ли въззивната инстанция да изрази несъгласие и да изложи доводи против неизложени мотиви на първата инстанция и ако не- представлявало ли това нарушение, което да е съществено и да се приравни на липсата на мотиви „2/ Възниквало ли право на вземане за дивидент, ако е изтекла финансовата година според ЗСч, ОСА е приело ГФО, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, и е взело решение за разпределение на печалбата или за това е необходимо да са налице и предпоставките по чл.247а ал.1 ТЗ; 3/ Действително ли е решение на ОСА за определяне на дивидент при липсата на предпоставките да изплащането му по чл.247а ТЗ; Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /по въпрос №1/ и по чл.280, ал.1,т. и т.3 ГПК по отношение на въпроси №2 и №3. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Първият от изложените по- горе въпроси, формулирани от подалата КЖ страна, предполага пропуск на съда, какъвто не се установява от съдържанието на обжалваното въззивно решение. При наличие на изчерпателно изложени съображения от страна на въззивния съд в мотивите на обжалвания акт, които дават възможност да се проследи формирането на правораздавателната му воля на база обсъдените и приети за установени факти, избор на приложим закон и неговото тълкуване и прилагане към първите, не е налице липса на мотиви, което да води до невъзможност да се възприеме формирането на правораздавателната воля на съда по спора. Наличието на подробно изложени мотиви води до необуславящия характер на въпроса по отношение изхода по конкретния спор. Такъв е характерът и на третия въпрос, доколкото въззивният съдебен състав не се е занимавал с въпроса за действителността на самото решение на ОСА за разпределяне на дивиденти, а е приел, че договорите за цесия на вземанията за дивиденти са нищожни, поради липса на предмет, доколкото тези вземания не са възникнали в патримониума на цедента, при липса на предпоставките визирани в чл.247а ТЗ/ дали този извод е основателен е въпрос по законосъобразността на акта, която не е предмет на проверка в настоящата фаза по проверка за допускане на касационно обжалване, която е в рамките на дискреция стриктно по критериите, очертани в чл.280 ГПК/. Въпрос №2: Възниквало ли право на вземане за дивидент, ако е изтекла финансовата година според ЗСч, ОСА е приело ГФО, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, и е взело решение за разпределение на печалбата или за това е необходимо да са налице и предпоставките по чл.247а ал.1 ТЗ принципно отговаря на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но по него не се обосновават посочените допълнителни критерии по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Посоченото, като противоречащо на обжалваното решение, друго решение на ВКС по чл.290 ГПК: Р №14 от 10.09.2012 г. по т.д. № 667/2010 г. на Второ т.о. третира съвсем друг правен спор и дава отговор по съответен на него правен въпрос, а именно: кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване в полза на друг съдружник на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като ООД, т.е. изобщо не се отнася за АД и в този смисъл няма общо с тълкуването и приложението на чл.247а ТЗ. От друга страна по отношение на последната разпоредба и съдържанието на императивната правна норма в нея не се обосновава наличието на предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК-разпоредбата от една страна е достатъчно ясна, а от друга страна не се сочи съдебна практика по нейното приложение, която да следва да бъде преодолявана.. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Не се обосновава и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, доколкото страната се е задоволила да посочи само, че решението на САС е „в грубо нарушение на правилата на формалната логика“. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава. В полза на ответниците по КЖ не се дължи присъждане на разноски, с оглед липсата на доказателства за направата на такива. Водим от изложеното, съдът