Определение № 143 от 04.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60274/2016 г.

С молба вх. № 4073 от 11.04.2017 г. на Д. Н. П. чрез адвокат Т. З. от САК е поискано, на основание чл.8 3, ал.2 ГПК, освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото поради липса на достатъчно средства за заплащането им. Изложени са съображения, че молителят е на 61 г. със 78 % трайно намалена работоспособност, а на 07.02.2017 г. е претърпял мозъчен инсулт, пенсиониран по болест с инвалидна пенсия от 169 лева. Настоящият състав на Върховния касационен съд като прецени приложените писмени доказателства и съобрази, че молителят е страна по търговско дело с цена на иска 97 808,70 евро, за които се иска да бъде ангажирана солидарната му отговорност като длъжник по договор за лизинг, прехвърлил търговското си предприятие при действието на същия договор, намира че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Видно от данните по делото, молителят като едноличен търговец и управител в търговско дружество е реализирал сделки с търговското си предприятие и дружествени дялове, от които не е декларирал никакви доходи. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че независимо от декларираната липса на достатъчно средства, с оглед установените по делото обстоятелства за реализиране на търговски сделки, които не са декларирани като източник на средства за издръжката на молителя, не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК да се признае, че Д. Н. П. не разполага с достатъчно финансови средства да заплати дължимите такси и разноски по делото. Влошаването на здравословното състояние на молителя и ниският размер на получаваните от него доходи сами по себе си не дават основание да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото, тъй като тези обстоятелства създават затруднение, но не правят невъзможно заплащането на нормативно определената държавна такса. В случая, от значение е не само дали молителят притежава имущество, което може да бъде осребрено или ползвано като обезпечение за кредит, но и наличието или липсата на други източници за издръжка на молителя и неговото семейство. Когато от данните по делото е видно, че молителят е прехвърлил своето предприятие и е продал търговските дялове на дружеството, в което е бил едноличен собственик, но не е декларирал тези допълнителни обстоятелства, следва да се приеме, че ищецът разполага с достатъчно средства да заплати дължимата такса и разноски по делото. В този смисъл, в практиката на Върховния касационен съд се приема, че нормата на чл.83, ал.2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда дали да осигури защита на българските граждани, които с оглед финансовите им възможности, не са в състояние да заплатят дължимите такси и разноски по делото. С оглед на така установените обстоятелства за семейното, имотно и здравословно състояние на Д. Н. П. следва да се приеме, че не са налице предпоставките за освобождаване на молителя от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение