Определение № 12076 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Подадена е молба от 01.03.2024 г. от „Ел Моментум“ ООД, ЕИК 200132502 със седалище гр.София – ответник по делото чрез адв. Д. Господинов с искане за допълване на влязлото в сила решение № 1915/19.02.2024 г., постановено по адм. д. № 6291/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение в частта за разноските. С молбата се иска присъждане в полза на молителя на съдебни разноски в размер на 1680 лв – сторени пред първата съдебна инстанция и в размер на 1680 лв – разноски за касационната инстанция. Ответникът, Национален фонд „Култура“ – гр. София, надлежно уведомен при условията на чл. 248, ал. 2 от ГПК, не депозира възражение на молбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид молбата и доказателствата по делото, приема следното: Спорът е възникнал по искова молба от Национален фонд „Култура“ – гр. София срещу „ЕлМоментум“ООД, ЕИК 200132502 със седалище гр. София за присъждане на сумата от 5 750 / пет хиляди седемстотин и петдесет/ лв, представляваща авансово заплатена, но недължима поради разваляне на договора сума по Договор№ ДФ11/24.06.2022 г. за създаване на авторски визуални обучителни материали и представянето им. По тази искова молба е образувано адм.д. № 388/2023г. по описа на Административен съд – София град, приключило с решение № 3037/05.05.2023г., с което искът на Национален фонд „Култура“ срещу „ ЕЛ Моментум“ООД-гр. София с правно основание чл.19ж, ал.1 от АПК за сумата от 5750 лв, платена авансово по Договор № ДФ-11/24.06.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2022г., е отхвърлен като неоснователен и Национален фонд „Култура“ е осъден да заплати на „Ел Моментум“ООД съдебни разноски за производството в размер на 1680 лв. С Решение № 1915 от 19.02.2024 по настоящото адм.д. № 6291/2023г. по описа на ВАС, образувано по касационна жалба на Национален фонд „Култура“ срещу цитираното по-горе решение на АССГ, касационната инстанция е обезсилила Решение № 3037 от 05.05.2023г., постановено по адм.д. № 388/2023г. по описа на АССГ и е изпратила делото на Софийски районен съд по компетентност. Въпреки своевременно поисканите от страна на ответника по касация разноски, ВАС не е присъдил такива. Искането на молителя за присъждане в настоящото производство на съдебни разноски както за първата, така и за касационната инстанции е неоснователно предвид изхода на спора пред административните съдилища и като такова следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл.81 от ГПК, която следва да се тълкува единствено във взаимовръзка с разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, приложими в настоящото производство, предвид препращата разпоредба на чл.144 от АПК. Отговорността на страните за разноски в административния процес е уредена в разпоредбите на чл. 78, ал. 1 - ал. 11 от ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК е предвидено, че ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, а в чл. 78, ал. 3 от ГПК е признато право на разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. Извън хипотезата на отхвърляне на иска, ответникът има право да получи направените в хода на делото разноски при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 4 от ГПК, както и в случай, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае предявения иск - чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да се присъдят от съда, разноските следва да са поискани от страните, като съгласно чл. 81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Цитираните разпоредби обосновават категоричен извод, че правото на страните да претендират и получат извършените в хода на делото разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция, т. е. с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор. В конкретния случай производството по адм.д. № 6291/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение е приключило с решение, с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение и делото е изпратено на Софийски районен съд по компетентност. С постановеното от ВАС решение не е разрешен по същество правния спор, предмет на делото, и не е сложен край на делото, поради което за страните не е възникнало право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Висящността на правния спор след постановяване на решението на ВАС по настоящото дело съставлява абсолютна процесуална пречка за присъждане на поисканите в това производство съдебни разноски, независимо от обстоятелството, че спорът приключва пред административния съд и е изпратен за разглеждане и решаване от общия съд. Направените пред административните съдилища разноски следва да се претендират при окончателното приключване на правния спор по смисъла на чл.226, ал.3 от АПК и чл. 294, ал.2 от ГПК. По изложените съображения ВАС, трето отделение