Определение № 230 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 158/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. им ООД-София против определение № 520/30.12.2009 г. по ч.гр.д. № 773/2009 г. на Пернишки ОС, с което се потвърждава определение № 62/29.10.2009 г. на съдията по в. при Пернишки РС, с което е отказал да впише съгласие на Б. кр б АД за частично заличаване на договорна ипотека. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в частната касационна жалба, се твърди, че въпроса каква такса е необходимо до бъде събирана от службите по в. при повече от едно частично заличаване на ипотека, е решаван противоречиво от службите, а произнасянето на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила определение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такова определение не е представено. Бланкетното позоваване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Отделно от това, нормата на чл.3 от Тарифата за таксите събирани от А. по в., е ясна и не се нуждае от тълкуване. Оплакванията за неправилност на акта са неотносими към производството по допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.