Решение № 486 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г.

Решение № 486 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Н. К. чрез адв. Г. С. от САК срещу решение № 168 от 22.02.10 г. по в. гр. дело № 3329/09 г. на Софийски апелативен съд, Първи състав. С него е отменено разпореждане № 5312 от 27.11.09 г. по гр. дело № 10267/09 г. на Софийски градски съд, 9 състав и вместо него е постановено друго, с което е допуснато изпълнение на неприсъствено решение от 8.03.06 г. по дело № Т23058-05 на Районен съд-С., 3 отд., с което Н. А. се осъжда да заплати на Б. И. сумата от 55 000 евро, ведно с дължимата за нея лихва, начиная от деня на връчване на исковата молба и съдебната призовка съгласно лихвения процент, дължим за всяка дата на референтната лихва с допълнение от осем процентни пункта съгласно чл. 4 и чл. 6 от Закона за лихвата, до пълното изплащане на сумата, както и сумата 29123 крони - разноски по съдебното производство, включително данък добавена стойност, от които 26625 крони представляват адвокатски хонорар, 2048 крони такса за преводи от заклет преводач и 450 крони такса за подаване на молбата, ведно със лихвата върху 29123 крони съгласно чл. 6 от Закона за лихвата, начиная от 8.03.06 г. до пълното изплащане на дължимата сума, по молбата с правно основание чл. 623 ГПК вр. с чл. 38 от Регламент № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подадена от Б. И., гражданка на Ш. срещу И. А., гражданин на Ш., К. А., гражданин на Ш., Е. Р. Н., гражданин на Ш. и Г. Н. К., гражданин на Р. Б., и четиримата наследници на Н. А. /Н. К. А./, роден на 3.09.90 г., с последен постоянен адрес: [населено място], р-н "С.", [улица], ет. 2, ап. 6, починал на 10.12.08 г. в [населено място], България. С определение № 842 от 16.06.11 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. следва ли да бъде допуснато изпълнението на неприсъствено решение на чуждестранен съд в случай, че ответникът по производството пред чуждестранния съд е починал, а се иска допускане на изпълнението на това решение в лицето на неговите наследници, които не са призовавани в производството пред чуждестранния съд, и 2. когато решението на чуждестранния съд е било постановено по време преди влизането на България в ЕО, приложим ли е Регламент /ЕО/№ 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В отговор на поставените въпроси касационният съд приема следното: Съгласно чл. 89, ал. 1 от Кодекса за международно частно право наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците, който ще бъде формиран от българския закон във връзка с наследяването на движимите вещи и недвижими имоти, находящи се в РБългария, които са собственост на починалия /чл. 91 КМЧП/. В разглеждания случай ответникът в производството пред чуждестранния съд Н. А. е български гражданин, с постоянен адрес в България; към момента на смъртта си, настъпила на 10.12.2008 г., повече от две години след постановяване на осъдителното решение, е притежавал недвижими имоти - апартамент и гараж в [населено място], България и съответно е приложимо българското право. А щом това е така, по българското право - по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК по отношение на наследниците му, установени с удостоверение за наследници, издадено от органите по гражданското състояние, влязлото в сила осъдително решение има действие. Следователно няма пречка да бъде допуснато изпълнението на неприсъствено решение на чуждестранен съд, когато ответникът в производството е починал след постановяването му, по отношение на неговите наследници. Вторият въпрос е относно приложимостта на Регламент /ЕО/№ 44 от 2001 г., когато решението на чуждестранния съд е било постановено преди влизане на България в Е. съюз. Като част от актовете на общностното право Регламентът е действащ за България и следва да намери приложение при определяне на международната компетентност на българските съдилища от момента на присъединяване на страната ни към Е. съюз, а именно от 1.01.2007 г. Чл. 76 от Регламента постановява, че той влиза в сила на 1.03.2002 г. и е задължителен и се прилага пряко в държавите - членки - т.е. държавите, които към момента на влизане в сила на самия регламент са членки на Е. съюз. За Б., като страна - членка на ЕС от 1.01.07 г. Регламентът е задължителен от 1.01.2007 г. съгласно чл. 2 от Акта относно условията за присъединяване на Р. Б. и Р. С оглед данните по делото молбата по чл. 623 ГПК е подадена на 26.10.2009 г. Към тази дата и двете европейски държави - Ш. и Б. са членки на ЕС и Регламент /ЕО/№ 44/2001 г. е задължителен и следва да се прилага от тях - чл. 38 от Регламента. По отношение на съдебното решение от 8.03.06 г., на което се иска допускане на изпълнение, Регламентът е приложим съгласно чл. 66 от същия, тъй като то е постановено по производство, образувано след влизането му в сила /исковата молба до Районен съд - С. е с вх. дата 25.08.05 г./ Меродавният момент, към който следва да се преценява приложимостта на правилата на Регламент /ЕО/№ 44/2001 г. от българския съд, е сезирането му с молба за допускане на изпълнението на чуждестранното решение, без значение е, че то е постановено преди тази дата. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. С оглед отговорите на поставените от касатора въпроси законосъобразен е изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл. 623, ал. 1 ГПК и на чл. 38 - 41 и чл. 53 от Регламент /ЕО/№ 44/01 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, за разглеждането и уважаването на молбата, подадена от Б. И. за допускане изпълнението на неприсъствено решение от 8.03.06 г. по дело № Т23058-05 на Районен съд - С. Съгласно чл. 623, ал. 2 ГПК в производството, образувано по молба на заинтересована страна за признаване и допускане изпълнение на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава - членка на Е. съюз, съдът проверява условията за допускане на изпълнението въз основа на представено от молителя копие от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и техния превод на български език. В разглеждания случай молителката е представила в заверен превод на български език съдебното решение от 8.03.06 г., както и удостоверение, че е влязло в сила и че подлежи на изпълнение в държавата - членка по произход. Неоснователно е оплакването, че съдебното решение не следва да бъде признато поради наличието на обстоятелства, предвидени в чл. 34, т. 2 от Регламента, тъй като на наследодателя на касатора не е бил връчен документ в достатъчен срок за да организира защитата си. В самото неприсъствено решение изрично е отбелязано, че на ответника Н. А. е било разпоредено да представи в писмена форма своите съображения относно иска, бил е уведомен, че в противен случай ще се постанови неприсъствено решение. От представеното удостоверение за европейско изпълнително основание, издадено от Районен съд - Стокхолм е видно, че ответникът е имал възможност да обжалва съдебното решение и не го е обжалвал. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто г. о. на ВКС намира, че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.