Определение № 5893 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия14.05.2024reporting judge Николай Гунчев

Ruling

ОТМЕНЯ Определение № 2056 от 21.02.2024 г. по административно дело № 1772/2024 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав от седмо отделение на ВАС. ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ АННА ДИМИТРОВА /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ Особено мнение на съдия Галина Солакова Определението за спиране, което е обжалвано пред тричленния състав на Върховния административен съд, безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК урежда изключение от общото правило, визирано в чл.229, ал.1, т.1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Тази норма / чл.631, ал.1 ГПК/ регламентира изрично, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до Съда на Европейските общности / сега Съд на Европейския съюз - СЕС/ запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. Касае се за процесуална норма, съобразена с чл. 23 от Статута на СЕС. Останалите съдилища, които приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, разполагат с процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото с определение от вида на обжалваното, е в унисон с изискването на чл.267 от ДФЕС и чл.4, §3 от ДЕС за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. Следователно, съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Следователно решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки.

Grounds

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, представлявана от председателя на управителния съвет инж. Я. Йорданов, чрез Т. Данкова, юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково в Национално ТОЛ управление, против Определение № 2056/21.02.2024 г. по адм. дело № 1772/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен състав от седмо отделение на ВАС. Ответникът – ЕТ „Курт – А. Карамолла“, в срока по чл. 232 от АПК не е изразил становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против протоколно определение от 13.12.2023 г. по к.а.н.д. № 131/2023 г. на Административен съд – Кърджали и производството по делото е прекратено. С цитираното определение Административен съд – Кърджали, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК вр. с чл. 228 от АПК, спира производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по к.а.н.д № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. За да обоснове извода си за недопустимост на оспорването, тричленният състав на Върховния административен съд приема, че определението, с което е спряно производството по делото, не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, поради и което частната жалба е оставена без разглеждане. Посочено е, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно, поради следното: За да бъде спряно производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато висящо съдебно производство има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните по делото, което се спира, като преюдициалният спор ще бъде разрешен между тях със сила на присъдено нещо и така постановеният съдебен акт ще обуслови правилното решение по делото, по което е постановено спирането. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите, когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи от ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. Ето защо се дължи от съда отговор дали повдигнати с преюдициалното запитване въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 806/24.01.2024 г. по адм. дело № 11175/2023 г., петчленен състав на Втора колегия; Определение № 975/29.01.2024 г. по адм. дело № 12216/2023 г., петчленен състав на Втора колегия; Определение № 12119/07.12.2023 г. по адм. дело № 11177/2023 г., петчленен състав на Втора колегия; Определение № 2559/05.03.2024 г. по адм. дело № 761/2024 г., петчленен състав на Втора колегия, Определение № 2871/11.03.2024 г. по адм. дело № 11376/2023 г., петчленен състав на Втора колегия, и др. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия,

Ruling

Grounds

Cited provisions