Определение № 425 от 27.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 490/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], приподписана от процесуален представител Т. А., срещу решение № 194 от 31.01.2011г. по т. дело по несъстоятелност № 23/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 63 от 13.01.2010г. по т. дело по несъстоятелност № 566/2009г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 07.02.2008г. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата: относно момента на настъпване на неплатежоспособността и определяне на началната й дата съобразно коефициентите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др. Позовава се на противоречие с решение № 481/10.04.2003г. по гр. дело № 1521/2003г. на ВКС, решение от 12.11.2004г. по в. гр. дело № 11/2004г. на ВТАС, ГК, решение от 21.01.2002г. по гр. дело № 873/2001г. на САС, ГК и решение № 1727/07.01.2004г. по гр. дело № 844/2003г. на ВКС, ТК. Касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] в несъстоятелност оспорва касационната жалба по съображения за недопустимост, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и релевира доводи за неоснователност по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Д. на ответника за нейната недопустимост поради липса на формалните изисквания на чл. 284 ГПК е неоснователен. В касационната жалба и изложението към нея са направени оплаквания за нарушение на материалния закон поради несъобразяване на коефициентите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и други при определяне началната дата на неплатежоспособността и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Подписалите касационната жалба лица са с необходимата представителна власт, видно от заповед № ЗЦУ-Л/04.01.2010г., издадена от изпълнителния директор на НАП и удостоверение за правоспособност № 675/29.05.2006г. на МП. Въззивната инстанция, след като е обсъдила заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представените във въззивното производство данъчен ревизионен акт и актове за прихващане и възстановяване, съобразила е събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и е констатирала коефициентите на обща ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и периодите на събиране на вземанията от клиенти и на плащане на задълженията към доставчици, е приела, че тенденцията на влошаване на икономическото състояние на дружеството е достигнала своя връх през 2007г., когато всички икономически показатели сочат, че дружеството е напълно декапитализирано. Решаващият съдебен състав е стигнал до извод, че определената в първоинстанционното решение начална дата – 07.02.2008г. кореспондира напълно със заключението на експертизата и че данните за обективното икономическо състояние на длъжника за изследвания период 2003-2008г. не дават основание при определяне на началната дата на неплатежоспособността да бъдат направени изводи, обуславящи основателността на тезата на жалбоподателя. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Видно от изложението и касационната жалба, релевантният материалноправен въпрос се свежда до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Различното решаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата. Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Само въз основа на обстоятелството, че са съставени ревизионни актове, данъчни ревизионни актове и актове за прихващане или възстановяване не може да се приеме, че от установяване на най-ранното задължение, респективно неговия падеж е налице невъзможност за плащане, тъй като в последващи периоди дружеството не е спирало погасяване на публичните си задължения и е погасявало задължения към други кредитори. Въззивният съд, като е обсъдил приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и е направил преценка за началната дата на неплатежоспособността, отчитайки различните тенденции в икономическото състояние на дружеството за периода 2003-2008г. и извършваните и след издаване на ДРА плащания, не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение