Определение № 7721 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6138/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по частна жалба на Л. Л. Л. от гр. София, чрез адв. Андонов, срещу определение № 186 от 05.01.2024г. по адм. дело №9422/2023г. по описа на Административен съд-София град, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № 18-12431-05.11.2021г на началник СГКК – Софийска област за изменение на поземлен имот № 22469.37.64, находящ се в стопанския двор в землището на [населено място], Община Самоков и прекратява производството по делото в тази част и в частта, с която е оставено без разглеждане искането му да бъде обявено за нищожно протоколно определение от 13.03.2023г, постановено по адм. д. № 189/2022 г. по описа на АССО и е прекратено производството по делото в тази част. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба като подадена в срок и от надлежни страни за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Обжалваното определение е мотивирано с основание по чл.159, т.6 от АПК – по искането за обявяване нищожност на посочената заповед и определение на АССО има влязъл в сила съдебен акт – определение №8554/12.09.2023г. по АД №3703/2023г. на ВАС. Определението е правилно. За да остави без разглеждане искането с правно основание по чл.128а от АПК, досежно Заповед № 18-12431-05.11.2021г на началник СГКК – Софийска област и протоколно определение от 13.03.2023г, постановено по адм. д. № 189/2022 г. по описа на АССО, съдебният състав е развил мотиви за това, че е процесуално недопустимо, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Разписаната в закона възможност за предявяване на иск за обявяване нищожността на съдебно решение, постановено от административен съд, е с оглед предоставяне на правните субекти на гаранция за защита срещу нищожния съдебен акт тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено валидността на съдебния акт. В това производство не могат да се обсъждат другите два порока на съдебния акт - недопустимостта и неправилността му. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е съдебният акт, за който ищецът твърди, че е нищожен, да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тогава, когато съдебното решение или определение по допустимостта на оспорването, са били предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно е извършил проверка и за неговата валидност, с оглед което този въпрос е окончателно решен. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че протоколно определение от 13.03.2023г, постановено по адм. д. № 189/2022 г. по описа на АССО, е било предмет на касационна проверка от Върховния административен съд, като с определение №8554/12.09.2023г. по АД №3703/2023г. по описана ВАС, Второ отделение, е оставено в сила. Въпросът, касаещ допустимостта на оспорването на Заповед № 18-12431-05.11.2021г на началник СГКК – Софийска област, не може да бъде пререшаван по исков ред, след като е налице редовно проведено съдебно производство установило неговата недопустимост, а съдебния акт, с който то е оставено без разглеждане е преминал през касационна проверка и е оставен в сила, поради което предявената искова молба срещу Заповед № 18-12431-05.11.2021г. на началник СГКК – Софийска област и протоколно определение от 13.03.2023г, постановено по адм. д. № 189/2022 г. по описа на АССО, с правно основание чл. 128а от АПК, правилно е оставена без разглеждане от съда. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение