Решение № 9311 от 21.10.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение21.10.2022reporting judge т Марио Димитров
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1804/18.03.2022 г., постановено по адм. дело 5735/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, за заплащане на разноски по делото.
ОСЪЖДА Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, [ЕИК], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД против решение 1804/18.03.2022 г., постановено по адм. дело 5735/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-345/10.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 100 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране, с писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Фемили Солар ЕООД, моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Отбелязва, че се касае за отказ от присъединяване към електроразпределителната мрежа. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Север АД против решение Ж-345/10.05.2021 г. на Комисията, с което на дружеството са дадени задължителни указания: 1. В седемдневен срок да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6 от 24.02.2014 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/, Глава пета, Раздел ІІ, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ, на Фемили Солар ЕООД за присъединяване на фотоволтаична централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ в УПИ XII-483, кв. 61, с. Крамолин, общ. Севлиево, обл. Габрово, за която присъединяването е отказано със Становище П-ВИ-1206/08.12.2020 г. от Електроразпределение Север АД, както и 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Със съдебния акт настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв. От фактическа страна административният съд приел, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на Фемили Солар ЕООД против Становище П-ВИ-1206/08.12.2020 г. издадено от Електроразпределение Север АД, с което е направен отказ за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД на обект ФЕЦ с инсталирана мощност 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ XII-483, кв. 61, с. Крамолин, общ. Севлиево, обл. Габрово. КЕВР е приела за основателна подадената от Фемили Солар ЕООД жалба, поради което в изпълнение на правомощията си, произтичащи от чл. 6, т. 4 ЗЕВИ, на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, е дала на Електроразпределение Север АД задължителни указания с определен срок. В конкретния случай, по подадено искане от Фемили Солар ЕООД до Електроразпределение Север АД за проучване условията за присъединяване на ФЕЦ, Електроразпределение Север АД е издало документ, наименуван Становище относно срока и условията за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа П-ВИ-1206/08.12.2020 г., с което по същество е отказало присъединяване на заявената централа с мотив, че ще влоши техническите показатели при електроснабдяване на съществуващите обекти в района. В Раздел II, т. 2 на становището е посочено, че присъединяването на енергийния обект на производителя ще бъде възможно след реконструкция на клон Б на ВМНН, като съществуващите неизолирани проводници, бъдат заменени с нов усукан изолиран проводник, заедно с необходимата арматура и стълбове в участъка от трафопост Крамолин 8 до СБС НН пред имота. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне. Съобразно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в определен от закона срок. Съдът е посочил, че Становището е издадено на 08.12.2020 г. и валидността му е до 08.06.2021 г. В настоящия случай не може да се приеме, че Електроразпределение Север АД е спазило законовото изискване. Посоченият срок - 2024 г., обективиран в становището, е императивно записан. Чл. 90 от Наредба 6 обаче изрично посочва, че новият срок за присъединяване следва да бъде договорен между страните. Административен съд София-град е приел решение Ж-345/10.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за законосъобразно. Постановено от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. Сметнал е, че Комисията обосновано се е позовала на разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗЕВИ и реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подробно регламентиран в Глава пета, Раздел Втори на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилност, необоснованост на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Както бе посочено и по-горе, според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6, операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. С случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014г. да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. Определянето на условията за присъединяване са изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически потенциал. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба 6. В Раздел VI, т. 2 от становището е посочено, че на основание чл. 27, ал. 2 ЗЕВИ и 116, ал. 3 ЗЕ и във връзка с чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г., с оглед предотвратяване влошаването на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района, присъединяването на заявения обект за производство на електроенергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД ще е технически възможно след изграждане на съоръженията по Раздел II, т. 2 от становището, съгласно одобрена инвестиционна програма на Електроразпределение Север АД за 2024 г. Във връзка с горното, съдът правилно е посочил, че твърденията на Електроразпределение Север АД за влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти на електроразпределителната мрежа на дружеството, са несъстоятелни, тъй като електроразпределителната мрежа е елемент от електроенергийната система на страната, а не е затворена отделна мрежа, поради което произведената електрическа енергия, ако не се консумира на място, ще бъде пренесена до по-близки или по-далечни консуматори по съоръженията на Електроразпределение Север АД, съответно, ако не до нейни клиенти, то до други такива. Съгласно ЗЕ за Електроразпределение Север АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, за неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. От ответника Фемили Солар ЕООД не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат.