Определение № 603 от 04.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 102/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници ,гр. София срещу решение №.377 от 26.10.2016г по гр.дело № 618/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение №157 от 29.07.2016г на Районен съд – Свиленград. По същество са уважени искове на основание 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнение при съкращение на щата по чл.238 ал.1 т.2, предл. второ, КТ. Ищецът Г. Д. П. е уволнен със заповед №3477/ 21.03.2016г на Директора на Агенция Митници поради съкращение на длъжността му „главен специалист/контрольор” в отдел „ Приходи, пътни такси и разрешителен режим”,Т.,Митница С.. Окръжен съд – Хасково е приел за установено, че съгласно Заповед на Министъра на финансите от 14.12.2015г ,посочена като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в оспорваната заповед, е наредено закриване на Териториално митническо управление (Т.) С., разпоредено е също дейността на това учреждение да премине към Митница П., считано от 11.01.2016г ,във връзка с което считано от 07.01.2016г. Директора на Агенция Митници е определил структурата на Митница П., включваща 9 щатни бройки в отдел” Приходи, пътни такси, разрешителен режим „ както една от тези щатни бройки е за длъжността, заемана от ищеца. Тъй като констатираните преобразувания и реорганизации са в резултат на ПМС №393/30.12.2015 за закриване на Митница С., със Заповед №1257 Министъра на финансите е разпоредено кои структури от заличената митница към кои други териториални звена да преминат. Това са митниците в [населено място] и [населено място]. По този начин длъжност, идентична по съдържание и функция с изпълняваната от ищеца в закритата Митница С., е обособена както в длъжностното разписание на Митница П. - без да се променя местоработата, така и в длъжностното разписание на Митница Б.. Там се е е оказала „прехвърлена” другата служителка, изпълняваща идентична по функции работа в МП „ Капитан А.”, до разформироването на Митница С.. Подбор не е извършен. Ищецът е уволнен като служител на Митница П., където е прехвърлено бившето Т. – Митница С., след реорганизацията. Въззивният съд е приел че при това положение работодателят е следвало да извърши подбор „между служителите на двете митнически учреждения ,заемащи еднакви или сходни длъжности, предвид обстоятелството, че след съкращението на ищеца в Митница П. е останала да съществува бройка за длъжността, от която е освободен” .Изтъкната е длъжност със сходно наименование и функции в Митница П.. За характеристиките е съобразен кода по единния класификатор. Изтъкната е длъжност по щата на митница Б., съвпадащи с тази на ищеца и с месторабота в МП Капитан А., т. е. С.. Обобщено е, че е извършеното преструктуриране не отменя изискването за подбор, щом в Митница П. и Митница Б., в чиято структурата са преминали звената, съществували в Митница С., а в това число и отдела, в който е работил ищеца, са запазени длъжности идентични с тези, заемани от последния. С оглед на тази свои съображения и след като подбор не е бил извършен, въззивният съд е потвърдил отмяната на процесното уволнение, макар и не по изложените от първоинстанционния съд съображения, които не са свързани с изискването за подбор. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Като разрешен в противоречие с цитирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК се формулира въпрос за задължението на работодателя да извърши подбор с участие на всички служители ,заемащи длъжността на ищеца ,в рамките на обособена сруктура, в която се извършва съкращаването на щата,когато функциите на закрито звено не се преустановяват, а се поемат от други звена в различни населени места, длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители със сходни функции, с място на работа в различни структури – едните в звеното ,в което има съкращение на щата, а другите в звеното, което поема функциите на закритото звено. Касаторът изтъква ,че според задължителна практика на ВКС работодателят не е длъжен ,нито може да направи подбор между работници и служители с място на работа в различни населени места според трудовите договори, тъй като не може да изменя едностранно определеното място на работа. Изтъкват се решение № 144/2016 по гр.д №122/2016г ІV г.о, цитираните в него реш. №100/2011г по гр.д №701/2009г, реш. № 6/2014г по гр.д №3655/2013 ІV г.о, прилага се реш. № 191/2016г по гр.д №626/2016г ІV г.о, реш.№179/2015г по гр.д №5408/2014г ІІІ г.о, реш. 211/2014г по гр.д №4441/2013г по реда на чл. 290 ГПК и цирана в тези решения практика на ВКС, която е в поддържания от касатора смисъл. Поради обстоятелства, решаващо прецени в случая касаторът поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. Съществува ли задължение за работодателя за подбор между служители които заемат идентични/сходни длъжности в различни структурни образования в различни населени места, на една администрация и ако в резултат на преструктуриране функциите на звеното, в което работи ищеца ,са поети от служители по служебно правоотношение ,преназначени в поемащото звено. Визира се служител, заемащ длъжност „главен специалист” в отдел ППТРР в Митница П.,чието работно място е в П.. 2. Съществува ли задължение за подбор между служители, заемащи длъжности със сходни наименования, но с различни функции и задължения в различни структурни образования със седалище в различни населени места, с място на работа в едно и също населено място ,на една администрация? Визира се случая със служителката, заемаща длъжност „гл. специалист”(МОЛ) в МП „Капитан А.”, която длъжност до заличаването на Митница С. не била еднородна с тази на ищеца, но след преструктурирането и преминаването й в структурата на Митница Б. ,поети са функции на отдел ППТРР във Т. С.. Ответникът по жалбата Г. Д. П., чрез адв. Г. Г. ,оспорва основанията за допускане до обжалване. Изложените от Агенция Митници факти и аргументи не могат да доведат до промяна във фактическите и правни изводи на съда. Тълкува се превратно и се изопачава смисъла на цитирана съдебна практика .не е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК Прилага се пълномощно .Не е заявено искане за присъждане на разноски. Касационната жалба е допустима Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като съображенията за това са следните: По първия формулиран въпрос ,с неговите уточнения и условности, не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Приложените множество съдебни решения от практиката на ВКС за илюстрация на тезата, че подбор между служители с месторабота в различни населени места не може да се извърши, не подкрепят довод ,че подбор между служители, чиято месторабота е в едно населено място, но в резултат на вътрешни реорганизации длъжностите им се включват в щатовете на звена, чието седалище е в друго населено място, не следва да се извърши. Въззивният съд не е дал разрешение, според което при установените обстотятелства подбор задължително е следвало да се извърши между служители от Митница П. с месторабота в този град и ищеца. Длъжността на последния, заедно с реорганизирано звено на бившето Т. Митница С. (отдел ППТРР), е преминала към Митница П., но местоработата продължава да е в С. и функцията от трудовата му дейност до уволнението му се реализира там. Отговорът на поставения въпрос не би имал самостоятелно решаващо значение в случая. Решаващо за изхода на делото е, че при конкретните обстоятелства и при посоченото основание за уволнение, подбор е следвало да се извърши, поради посочените от Хасковски окръжен съд две длъжности с еднаква трудова функция, с една и съща месторабота в системата, което е достатъчно да направи подбора задължителен. Макар да не е посочил в мотивите си ясно и с оглед възприетия в практиката на ВКС териториален кретерии между кои служители на Агенция Митници е следвало да се осъществи подбора, ясно е, че е съдът решаващо е взел предвид сходната/идентична длъжност, оказала се включена в щата на митница Б., но с месторабота в [населено място] и функция, която се осъществява пак там .Точното определяне на кръга служители, които е следвало да участват в подбора и отпадането на някои длъжности заради различната месторабота, не е решаващ за изхода на спора въпрос, тъй като подбор безспорно не е извършен. Дори въззивният съд да смята ,че в подбора е трябвало да участват включително тези служители, чиято трудова функция е била идентична, или сходна с тази на ищеца, но местоработата им е в [населено място], оспорва се мотив без решаващо значение за крайните изводи, без решаващо за и изхода на спора значение. Разрешението, дадено от въззивния съд, касаторът възприема превратно. Решението на Хасковски окръжен съд за задължителност на подбора не е в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС, а изразява водещия в нея принцип: задължителността за извършване на подбор се преценява въз основата на реалните факти, а не на такива от организационно естество. Обособената структура, в чиито рамки стои задължението за подбор е самата Агенция Митници, а не Митница П., или Митница Б. със своите щатове, но при определянето на кръга участващи в подбора служители, един от критериите е местоработата им в едно и също населено място, като елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Както и да преобразува и реорганизира своята структура, съответно да съставя щатове въз основа на тези промени, Агенция Митници, като работодател, не може да преодолее изискването за извършване на подбор между тези свои служители по трудов договор, които извършват идентична, или сходна работа при осъществявания митнически контрол и други възложени им функции по митническата дейност в [населено място]. Няма спор,че митническата дейност там продължава да се осъществява, включително трудовата функция на ищеца. Ако ще намалява броят на заетите с нея служители по трудов договор с позоваване на прекратителното основание по чл. 328,ал.1,т.2, предл.второ КТ работодателят е длъжен да извърши подбор. Ето защо основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. При формулирането на двата въпроса, за които се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, се въвеждат условности, които нямат отношение към установеното по делото, или му противоречат (например, че са съкратени всички щатни бройки за точно определена длъжност ,в закритото звено).Твърдят се и факти, които не са обсъждани и не са били предмет на доказване (например,че функциите на звеното, в което е работил ищецът, са поети от служители по служебно правоотношение, преназначени в правоприемащото звено ). Като се изключат тези обстоятелствени уточнения, повдига се въпрос за релевантността на признак, отречен в установената практика на ВКС. Не наименованието на длъжностите е навело въззивният съд на извод за една и съща трудова функция. Вторият въпрос представлява пряко оспоране на изводите на съда по отношение на съпоставяните длъжността на ищеца с тази на служителката от МП„ Капитан А.” водена на щат в Митница Б. след преобразуванията. Въззивният съд е обосновал извода за еднороден характер на работата, а въпросът в изложението касаторът основава на обратната теза, като изтъква съображения, които въззивният съд не е обсъждал ,тъй като не са били въведени като доводи и фактически твърдения. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по тези въпроси. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Трето г.о