Определение № 33 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 142/2010 г.
ВКСI наказателно отделение18.03.2010reporting judge Блага Иванова
Ruling
ОТМЕНЯ разпореждане на Военноапелативния съд, с което е върната касационната жалба на частния тъжител Б. И. Н., срещу решение на Военноапелативния съд № П-3 от 2.12.2009 г, по ВНЧХД № П-3/09, и връща делото на същия съд за администриране на касационната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Постъпила е частна жалба от частния тъжител Б. И. Н. срещу разпореждане на съдия-докладчик от Военноапелативния съд, с което е върната касационната жалба на същото лице срещу решение на Военноапелативния съд № П-3 от 2.12.2009 г, по ВНЧХД № П-3/09, с което е потвърдена оправдателна присъда на Софийски военен съд № П-63/08, по НЧХД № П-63/08. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, І НО, намери за установено следното: Касационната жалба срещу решението на Военноапелативния съд е върната с аргумента, че същата попада в обсега на изключението по чл. 346, т. 1 НПК, доколкото такъв ефект би настъпил, ако с въззивното решението се потвърждава осъдителна присъда, по обвинение за престъпление по чл. 148 НК, в какъвто случай чл. 78 а НК се прилага задължително. Изложеното становище не може да бъде споделено. В ЗСВ е предвидено, че военните съдилища имат ранг на окръжни и като първа инстанция разглеждат възложените им със закон дела / чл. 63, ал. 1 и чл. 95, ал. 2 ЗСВ /. Съгласно чл. 61, ал. 4 и 5 ЗСВ, актовете на окръжните съдилища, включително тези на военните, подлежат на проверка по въззивен ред от апелативните съдилища, респективно от Военноапелативния съд. В чл. 346, т. 1 НПК е използван изразът „апелативния съд”, тоест, нормата има предвид всички апелативни съдилища по чл. 101, ал. 1 и 2 ЗСВ, включително Военноапелативния. При това положение, достатъчно е жалбата да е насочена срещу акт, попадащ в категорията на тези, изброени в чл. 346, т. 1 НПК, за да се счита, че е допустима. На следващо място, неправилно е въпросът за допустимостта на жалбата да бъде поставян в зависимост от евентуален изход на делото. Такова разбиране влиза в противоречие с чл. 303 и ал. 1 и чл. 346, т. 1 и 2 НПК. По тези съображения, настоящата инстанция намери, че частната жалба е основателна, тъй като разпореждането, с което е върната касационната жалба, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба по съответния процесуален ред. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, І НО,
Cited provisions
10- чл. 95, ал. 2 ЗСВ
- чл. 148 НК
- чл. 346, т. 1 НПК
- чл. 351, ал. 5 НПК
- чл. 101, ал. 1
- чл. 303
- чл. 346, т. 1
- чл. 61, ал. 4
- чл. 63, ал. 1
- чл. 78