Определение № 10581 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Л. Л. А., чрез процесуалния ѝ представител адв. Д. Даутева, за допълване на решение № 5304/18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4977/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, в частта за разноските. В молбата се твърди, че при постановяване на решението си съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното искане за присъждане на разноските, направени в производството пред Административен съд – Благоевград по адм. дело № 752/2019 г. Претендира се допълнително присъждане на сумата от 894,76 евро, посочена като равностойност на 1 570 лв. Ответниците – В. Д. П., К. Д. Д. и Е. К. Д., в представен писмен отговор на молбата оспорват същата като просрочена, а при условията на евентуалност – като неоснователна, поради липса на доказателства за действително извършване на претендираните разноски. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира молбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С решението, чието допълване се иска в настоящето производство, Върховният административен съд, второ отделение, е обезсилил решение № 3704/15.11.2024 г., постановено по адм. дело № 752/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, и е прекратил производството по делото. Със същото решение на Л. Л. А. са присъдени разноски за касационното производство в размер на 879,42 евро. С решението си Върховният административен съд не се е произнесъл по разноските направени пред първата инстанция, като искането за присъждане на разноски е направено своевременно и по делото са представени доказателства за извършването им. В случая, по първоинстанционното производство, от името на процесуалния представител на Л. Л. А. е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, находящ се на л. 666, съдържащ претенции за депозит за съдебно-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение. По делото са налице доказателства за извършването на разходите, включително договор за правна защита и съдействие от 16.09.2022 г., находящ се на л. 665, удостоверяващ плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв., както и доказателства за внесен депозит за експертиза в размер на 320 лв. При тези обстоятелства своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е основателно до размера на доказаните разходи. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., преизчислени на основание чл. 13 и 14 от ЗВЕРБ на 639.11 евро, поради което същите не следва да се редуцират, тъй като размера съответства на минимално регламентирания. Общият размер на доказаните разноски за първоинстанционното производство възлиза на 802,72 евро, от които 1250 лева, преизчислени на основание чл. 13 и 14 от ЗВЕРБ на 639.11 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 320 лв., преизчислени на основание чл. 13 и 14 от ЗВЕРБ на 163.61 евро - внесен депозит за експертиза. ,Предвид изложеното молбата за допълване на решение № 5304/18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4977/2025 г. по описа на Върховния административен съд е основателна за доказаните разноски в размер от 802,72 евро и неоснователна за разликата до претендираните 894,76 евро, поради което в тази част следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,