Решение № 25 от 19.01.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Г. Д. от гр. С. срещу определение от 23.10.2009г. по ч.гр.д. №31/09г. на СГС, ІІ-Б ГО, с което е оставено в сила прекратително определение на районния съд. Жалбоподателката счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за приложното поле на §59 от ЗИДГПК /отм./ ДВ бр.64 от 16.07.99г. Излага становище, че неправилно е било прекратено производството по делото в една негова част. Освен това излага и доводи, които не са свързани с настоящото производство, а са относими към правилността на решението, което първата инстанция е постановила по съществото на правния спор. Ответникът в производството К. Т. Х. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима. За да се произнесе по нея, съдът взе предвид следното: На 14.02.2007г. М. К. Г. Д. е подала в Софийски районен съд молба за обезсилване на възлагателното решение от 01.08.1995г. по гр.д. №34/93г., с което допуснатият до делба имот е бил възложен на другия съделител – баща и К. Т. Х., поради неплащане на вноските за уравнение на дяловете в законния срок. Със същата молба тя е поискала да се възобнови висящността на делото във втората му фаза и е заявила, че желае да изкупи дела на баща си, евентуално имотът да бъде изнесен на публична продан. С решение № І* от 25.05.09г. по гр.д. №34/93г. на СРС искането за обезсилване на решението по извършване на делбата, квалифицирано по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./, в редакцията преди измененията му с ДВ бр.64/99г., е отхвърлено поради погасяването му по давност. Със същото решение, имащо в тази част характер на определение, е прекратено производството по делото в частта по искането за възлагане на делбения имот, евентуално – за изнасянето му на публична продан. С обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд е оставено в сила прекратителното определение на първата инстанция. Въззивният съд е приел, че производството по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./, в редакцията му до измененията с ДВ бр.64/99г., се разглежда по новия процесуален ред, съгласно §59 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.64/99г. Затова и молбата, с която е поискано ново извършване на делбата, е процесуално недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено. Настоящият състав приема, че прекратителните определения на двете предходни инстанции са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени. По въпроса допустимостта на обжалваното определение ВКС следи служебно и може да се произнесе по него и без да е поставен от жалбоподателя. В случая въззивното определение противоречи на трайната съдебна практика по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./, в редакцията му преди измененията с ДВ бр.64/99г., според която по заявените с искането за обезсилване на възлагателното решение нови претенции за възлагане на имота или за изнасянето му на публична продан съдът се произнася само ако уважи иска за обезсилване и по този начин се възстанови висящността на делото за делба във втората му фаза. Хипотезата е аналогична на случая, при който още с исковата молба за делба на един имот се заявява претенция за възлагането му, но това искане се разглежда само ако делбата бъде допусната и се развие втората фаза на делбеното производство. Тази съдебна практика е правилна и следва да бъде приложена и в настоящия случай – т.е. по новите претенции за възлагане на спорния имот съдът дължи произнасяне само ако приеме, че искането за обезсилване на възлагателното решение е основателно. Като е прекратил производството по тях, районният съд е постановил недопустимо определение, съответно недопустимо се явява и определението на въззивния съд, което потвърждава прекратяването на производството. Ето защо тези определения следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на районния съд за администриране на въззивната жалба срещу постановеното решение по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,