Определение № 6362 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба И. С. М. от гр. Кочериново срещу Определение № 410 от 27.02.2024 г., постановено по кнахд №101/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на И. С. М. от гр. Кочериново, [улица]срещу Решение №301 от 11.08.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по анд №1258/2022 г. поради просрочие на касационната жалба и производството по кнахд № 101/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението на съда е неправилно, тъй като жалбата му не е просрочена. В подкрепа на тези свои твърдения, посочва, че положеният подпис върху съобщение (лист 115 от нахд №1258/22 г. на Районен съд - Дупница) от 11.01.2024 по първоинстанционното дело, не е негов. Моли съдът да допусне съдебно-графологична експертиза, която да установи авторството на положения подпис за „получател“ в съобщение за връчване на решение по нахд №1258/22 г. на Районен съд – Дупница. Ответникът по частната жалба – директорът на РИОСВ - Благоевград не е изразил становище. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия си състав счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Тричленният състав на Административен съд – Кюстендил е приел, че жалбата на И. С. М. против Решение по нахд №1258/22 г. на Районен съд – Дупница не е подадена в срока по чл. 211 АПК т.е. в 14-дневен срок от съобщението и е просрочена. За да се обоснове съставът на административния съд е констатирал, че обжалваното първоинстанционно решение е съобщено на касатора на 11.01.2024 г., а жалбата му е депозирана по пощата на дата 26.01.2024 г. след изтичане на крайния срок за обжалване на решението на районния съд – 25.01.2024 г., видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик по кнахд № 101/2024г. Като недопустима касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението, предмет на съдебен контрол пред настоящия съдебен състав на шесто отделение на ВАС, е неправилно. Спорът между страните е дали първоинстанционното съдебно решение по нахд №1258/22 г. на Районен съд – Дупница е връчено надлежно на страната по делото - И. С. М. и на коя дата. Видно от разписка до И. С. М. (находяща се на лист 115 от нахд №1258/22 г. на Районен съд – Дупница) длъжностното лице връчител е посочило като дата на връчване на съобщението с удостоверяване, че на М. е съобщено Решение №301/11.08.2023 г. – 11.01.2024 г. Съгласно чл. 43, ал.1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и в съдебния административен процес, съобщението се връчва лично или чрез друго лице. Длъжностното лице връчител е длъжно да изпълни предвиденото в чл. 46, ал. 2 ГПК. Според съдържанието на последно цитираната разпоредба друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. В случая, върху процесното съобщение до страната няма отбелязване дали е връчено лично или чрез друго лице, респ. дали това друго лице е пълнолетно, каквото задължение е предвидено за връчителя съгласно чл. 44, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Констатираните пропуски при връчване на съобщението до И. С. М. го опорочават, поради което не може да бъде прието, че лицето е било редовно уведомено за изготвеното решение по нахд №1258/22 г. на Районен съд – Дупница. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд и съдебен състав за разглеждането на жалбата на И. М. против Решение №301/11.08.2023 г. по нахд №1258/22 г. на Районен съд – Дупница по същество. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,