Определение № 480 от 10.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 457/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „А” Е., гр. Н. пазар, област Шумен срещу определение № 85 от 09.04.2009г. по гр. д. № 138/2009г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 06.02.2009г. по гр. д. № 62/2008г. на Районен съд Нови пазар, с което производството по делото е спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно. Излага доводи, че липсва правен интерес за „Е” Е. да атакува сделката между „ билд” Е. и „С” Е. /в ликвидация/, както и не е налице преюдициалност между делата. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса налице ли е преюдициален спор, който да е основание за спиране на производството. Ответникът „А” Е., гр. Н. пазар оспорва частната жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – самото позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване; не е посочен същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос; частният жалбоподател не разграничава основания за допускане на касационно обжалване и касационни основания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Значимият към настоящия момент за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от отменения ГПК /сега чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. „г” от отменения ГПК /сега чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/ относно предпоставките за спиране на исковото производство е точна, ясна и не създава проблеми при нейното прилагане. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. За да бъде спряно производството по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, е необходимо в същия или друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Спирането на делото на основание цитираната разпоредба е поради връзка между делата, преюдициалност на едното дело спрямо другото, като се спира обусловеното дело, независимо кое от двете дела е по-рано образувано. В настоящия случай предявеният иск е ревандикационен на основание чл. 108 ЗС, като ищецът в исковата молба твърди, че е собственик на процесния недвижим имот въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, спечелен на търг, № 14, том 17, рег. № 1* дело № 2* от 15.11.2006г. по описа на нотариус П. А. Делото, послужило като основание за спиране на настоящото исково производство, е образувано по иск, предявен от втория ответник „Е” Е., конституиран по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./ срещу ищеца „А” Е. и неговия съконтрахент „С” Е. /в ликвидация/ за установяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 14, том 17, рег. № 1* дело № 2* от 15.11.2006г. по описа на нотариус П. А. поради противоречие със закона и липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е обуславящо по отношение на ревандикационния иск, поради което въззивният съд правилно и съобразно практиката на ВКС е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Позоваването на липсата на правен интерес за „Е” Е. да атакува сделката между „ билд” Е. и „С” Е. /в ликвидация/ е неотносимо към основанията за допускане на касационно обжалване, а представлява възражение по допустимост на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение