Определение № 125 от 17.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 42/2012 г.

ВКСI търговско отделение17.02.2012reporting judge Тотка Калчева

Ruling

ОТМЕНЯ определение № 5474/07.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 3011/2011г. от Варненския окръжен съд и разпореждане № 48127/09.11.2011г. по гр.д.№ 16954/11г. на Варненския районен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за заплащане от [фирма] – С. Х. Д., [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.70, на [фирма], [населено място], [улица], офис 17, бизнес център “Бий Г.”, на сумата от 17042.40 лв. по фактура 13/07.10.2010г. – цена на доставена стока, ведно със законната лихва от 03.11.2011г., за сумата от 1880.70 лв. – мораторна лихва за периода от 08.10.2010г. до 01.11.2011г. и за сумата от 1535 лв. – разноски за производството. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 5474/07.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 3011/2011г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 48127/09.11.2011г. по гр.д.№ 16954/11г. на Варненския районен съд за отхвърляне на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против [фирма], [населено място]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че от представения договор за правна защита и съдействие не са установява представителната власт на адв.К. Н., подал заявлението от името на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение. Изложени са съображения, че договорът “обвързва страните по него и не може да послужи като доказателство, че е налице воля на представлявания за упълномощаване” на адвоката. Частният жалбоподател поставя три въпроса относно попълването на заявлението и доказването в заповедното производство на представителната власт на пълномощника. Съставът на ВКС намира, че поставените въпроси са значими по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с оглед мотивите на въззивния съд. От друга страна, принципни разрешения по прилагането на правните норми не са необходими, тъй като по делото са представени два документа – договор за правна защита и съдействие /на бланка/ и пълномощно на адв.Н.. При тези данни, обстоятелството, че текстът на пълномощното – на гърба на бланката на договора, не е попълнен, не обуславя извод за липса на представителна власт. Подаденото заявление е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.127 и чл.128 ГПК, поради което следва да се уважи, като се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Cited provisions

6