Определение № 3177 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. Димитров от гр. София, действащ чрез процесуалния представител адв. Христова, против определение № 615 от 20.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10960/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение на Комисията за номиниране на кандидати за членове на органите за управление на публичните предприятия от системата на Министерство на транспорта и съобщенията, обективирано в протокол № 2 от проведеното в периода от 02.11.2022 г. до 08.11.2022 г. заседание, с което Димитров не е допуснат до участие в конкурсната процедура за възлагане на управлението на „Летище София“ ЕАД, и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че с откриване на конкурсната процедура е възникнало административно правоотношение между министъра на транспорта и кандидатите, в което двете страни не са равнопоставени, тъй като министърът осъществява властнически правомощия, свързани с процедурата по чл. 21 от Закона за публичните предприятия (ЗПП). Иска се отмяна на атакуваното определение и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министърът на транспорта и съобщенията, чрез процесуалния представител Геренска (с юридическо образование и правоспособност) оспорва частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7–дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд – София-град е прекратил производството по адм. дело № 10960/2022 г. поради недопустимост на жалбата на П. Станчев против решение на Комисията за номиниране на кандидати за членове на органите за управление на публичните предприятия от системата на Министерство на транспорта и съобщенията, с което оспорващият не е допуснат до участие в конкурсната процедура по избор на членове на Съвета на директорите на „Летище София“ ЕАД. Приложението на чл. 159, т. 1 от АПК първоинстанционният съд е аргументирал с липса на властническо правоотношение и актове с административен характер при провеждане на конкурсна процедура, уредена по ЗПП и ППЗПП (в приложимата редакция, обн. ДВ. бр. 40 от 5 май 2020 г., изм. ДВ, бр. 89 от 26 октомври 2021 г.). Обоснован е извод, че актовете на комисията за номиниране имат изцяло подготвителен характер, както и че в конкретната хипотеза не се касае за избор на органи в държавната администрация, а за избор на органи в управлението на търговско дружество. Определението е правилно по крайния си резултат, но по различни мотиви. По делото е установено, че с протокол № РД-08-544/19.10.2022 г. министърът на транспорта и съобщенията, в качеството на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала в „Летище София“ ЕАД, на основание чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за публичните предприятия, чл. 37, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП), е взето решение за обявяване на конкурс за избор на членове на Съвета на директорите на „Летище София“ ЕАД, гр. София. Определени са критерии за подбор на кандидатите в конкурса. Със заповед на министъра на транспорта и съобщенията № РД-08-582/02.11.2022 г. е назначена комисия за номиниране на кандидати за членове на органите за управление на публичните предприятия в системата на Министерство на транспорта и съобщенията, в това число на „Летище София“ ЕАД. Комисията е провела заседание от 02.11.2022 г. до 08.11.2022 г., на което на база представените документи за участие и критериите за подбор не е допуснала кандидати за членове на Съвета на директорите на „Летище София“ ЕАД, сред които в т. 2.1.2 е посочен и частния жалбоподател П. Станчев, като са изложени мотиви, че последният не отговаря на изискванията по т. 1.1 – висше образование, образователна степен „магистър“ за една от посочените специалности. По делото не е спорно, че „Летище София“ ЕАД, гр. София, [ЕИК], е еднолично акционерно дружество, с едноличен собственик на капитала Министерство на транспорта и съобщенията. Касационната инстанция не споделя правния извод на първоинстанционния съд, че по повод процедурата по номиниране на кандидати за членове на Съвета на директорите на „Летище София“ ЕАД са възникнали гражданскоправни отношения и спорът следва да бъде разрешен с оглед принципа за равнопоставеност на правните субекти. От анализа на правните норми на ППЗПП (в приложимата към случая редакция), които уреждат провеждането на конкурс за номиниране на независим член на Съвета на директорите на едноличното акционерно дружество – публично предприятие по смисъла на ЗПП, е видно, че същият протича на два етапа. Първият етап е свързан с допускане на кандидатите, в случай, че са подали необходимите документи за участие в конкурса и отговорят на законовите изисквания. Според чл. 34, ал. 1 от ППЗПП в зависимост от определените критерии за подбор органът, упражняващ правата на държавата (§ 1, т. 7 от ДР на ЗПП), определя и подходящите показатели за тяхното изпълнение. Вторият етап касае провеждане на конкурса по чл. 44 от ППЗПП и оценяване на кандидатите. Оценяването е по методика, която органът, упражняващ правата на държавата, разработва и тя се предоставя на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура (чл. 36 от ППЗПП). Процедурата по подбор се осъществява от нарочна комисия за номиниране. Нейният състав и начинът, по който се формира, са уредени в чл. 38, ал. 1 от ППЗПП. По–конкретно, трима от членовете се определят от органа, упражняващ правата на държавата, трима са служители на Агенцията за публичните предприятия и контрол и трима са независими експерти. Така конституирана, комисията за номиниране се явява овластен от закона орган, който има специална компетентност да проведе конкурс и да номинира съответния брой кандидати. От горното следва, че правоотношенията по провеждане на конкурса имат публичноправен характер в защита на обществен интерес, провеждат се от орган с публични функции по закон, при публично обявени правила, с определена обществено значима цел. Характеризират се с това, че от едната страна на правоотношението, като негов субект, винаги стои държавен орган, а от другата страна е гражданин или организация. Двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени, както неправилно е приел административният съд, това не са гражданскоправни отношения, тъй като министърът осъществява правомощия във връзка с процедурата по Закона за публичните предприятия, а не като собственик на капитала. След като се даде положителен отговор на въпроса дали процедурата е административна, следва да се посочи, че при наличие на административно правоотношение оспореният акт е част от процедурата по избор и назначаване за възлагане на управлението на „Летище София“ ЕАД, но в тази хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България, тъй като решението на комисията за номиниране и списъците с допуснати и недопуснати кандидати не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на АПК. Съгласно чл. 48, ал. 4 от ППЗПП, резултатите от конкурса и номинираните кандидати се предоставят на компетентния орган на публичното предприятие за вземане на решение, като сложния фактически състав завършва със сключване на договор за управление и контрол. Решението на комисията за номиниране освен, че не е краен акт, не е задължително за компетентния орган и по силата на чл. 50 от ППЗПП той има право да отхвърли всички кандидати, класирани от комисията за номиниране, като посочи съответните мотиви за това и да започне нова процедура за номиниране. Следователно, налице е хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК. В случая комисията за номиниране е извършила проверка по документи и изготвила списък на допуснатите кандидати в съответствие с чл. 46 от ППЗПП, а актът, с който органът, упражняващ правата на държавата, утвърждава посоченият протокол, е актът, който подлежи на обжалване по реда на АПК (чл. 48, ал. 4 от ППЗПП). В настоящия случай се обжалва акт, който не е краен за приключване на процедурата по конкурса, поради което изводът, изложен в прекратителното определение на АССГ в тази му част следва да бъде потвърден. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изяснил категорично волята му, тъй като не е възприел, че оспорването касае цялата конкурса процедура. Видно от обстоятелствената част на жалбата, с която първоначално е сезиран АССГ, е че се обжалва решение на комисията за номиниране на кандидати, постановено в първия етап от конкурсната процедура по конкурс за възлагане на управлението на „Летище София“ ЕАД. Изложено е, че гореописаното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С петитума на жалбата се иска отмяна на „решение на Комисията за подбор, с което П. Димитров, [ЕГН], не е допуснат до участие в конкурсната процедура за възлагане на управлението на „Летище София“ ЕАД“. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на обжалване, очертан в подадената от П. Димитров жалба. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение