Определение № 2755 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 710/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. М. П., чрез адв. М. Стоянова, срещу определение № 39039/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11221/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което се оставя без разглеждане жалбата му против становище от 30.04.2024 г. на длъжностното лице по защита на личните данни (ДЛЗЛД) при „ЕОС Матрикс“ ЕООД и се прекратява производството по адм. дело № 11221/2025 г. по описа на АССГ в тази част. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. Поддържа становище, че с прекратяване на производството по делото срещу становището на ДЛЗЛД при „ЕОС Матрикс“ ЕООД се засягат негови права и законни интереси, свързани със защитата му срещу актове и действия на дружеството, извършени в качеството му на администратор на лични данни. По наведените в частната жалба доводи иска отмяна на обжалваното определение в посочената част и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не представя възражение в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Производството по адм. дело № 11221/2025 г. по описа на АССГ е образувано, след като с решение № 10167/22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 3675/2025 г. по описа на ВАС, пето отделение, е отменено решение № 5105/13.02.2025 г. по адм. дело № 5619/2024 г. по описа на АССГ и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на касационното решение. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. М. П. срещу отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изтрие личните данни на И. М. П. от системите на дружеството и да преустанови подаването на информация в Централния кредитен регистър (ЦКР) на БНБ в раздела за активни кредити и да бъде заличена информацията в раздела за просрочия по активни и по погасени кредити, обективиран в писмо с изх. № 01021 от 08.05.2024 г., подписано от юрисконсулт на дружеството и приложено към писмото становище от 30.04.2024 г. на ДЛЗЛД. С решение № 5105/13.02.2025 г по адм. дело № 5619/2024 г. на АССГ е отменен отказ на „ЕОС Матрикс“, обективиран в писмо с изх. № 01021 от 08.05.2024 г. и приложено към него становище от 30.04.2024 г., и преписката е изпратена на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД за ново произнасяне. С решение № 10167/22.10.2025 г. по адм. дело № 3675/2025 г. на ВАС е отменено решение № 5105/13.02.2025 г. по адм. дело № 5619/2024 г. на АССГ поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до необходимостта от изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за дължимата от първоинстанционния съд проверка относно редовността, допустимостта и основателността на направеното пред него оспорване. Констатираните от ВАС нарушения при постановяване на решението на АССГ, респективно дадените в мотивите на касационното решение указания, които да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото от друг състав на АССГ обаче не засягат определянето на предмета на спора. Същият е правилно дефиниран от първоначалния състав на АССГ и потвърден с решението на ВАС. Касационният съд е посочил в решението си, че предметът на спора се отнася до отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, обективиран в писмо с изх. № 01021 от 08.05.2024 г. на юрисконсулт В. Йорданова, посочена като пълномощник на дружеството, ведно с приложено към писмото становище от 30.04.2024 г. на ДЛЗЛД при дружеството, да изтрие на основание чл. 17, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 личните данни на И. М. П. и да подаде информация за изменение на кредита в ЦКР, след което да спре да подава информация в същия. Контролиращата инстанция е ясно е посочила, че заявлението на субекта на данни съдържа две самостоятелни искания и съответно тези два акта - писмо с изх. № 01021 от 08.05.2024 г. на юрисконсулт В. Йорданова и приложено към него становище от 30.04.2024 г. на ДЛЗЛД при „ЕОС Матрикс“ ЕООД – съставляват в своята съвкупност произнасянето по едно и също искане с вх. № ВЖ-00256/22.04.2024 г., отправено от И. М. П. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Към искането на жалбоподателя, основано на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, се отнася изпратеното като приложение становище на ДЛЗЛД от 30.04.2024 г., към което текстът на писмото с изх. № 01021 от 08.05.2024 г. изрично препраща. Самото писмо с изх. № 01021 от 08.05.2024 г, наименовано „отговор“ и подписано от юрисконсулт В. Йорданова, има белезите на акт по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. и в него е обективиран отказ по заявеното от И. М. П. искане по смисъла на чл. 24, ал. 1 от цитираната наредба. Указанията на касационната инстанция са свързани с правомощията на администратора на лични данни по член 17 и 19 от Регламент /ЕС/, като е подчертано, че доколкото становището на длъжностното лице по защита на данните е приложено към писмения отговор, изготвен от представител на администратора на лични данни, следва да се уточни авторството, качеството и правомощията на лицето, подписало акта, с който е отговорено на субекта на данни и как се отнася към становището на ДЛЗЛД от 30.04.2024 г. администраторът на лични данни, т. е. потвърждава ли като своя позицията, изразена в същото. Изясняването на тези обстоятелства ще позволи да се определи правното значение на становището на ДЛЗЛД и произтичащите последици в тази връзка. В тази насока, видно от обжалваното определение, първоинстанционният съд е дал указания, които не са предмет на настоящия касационен контрол. При новото разглеждане на спора, жалбоподателят И. М. П., с молба от 21.11.2025 г., е потвърдил, че предмет на оспорване е отказ на администратора на лични данни, обективиран в писмо изх. № 01021/08.05.2024 г. и становище на длъжностното лице по защита на личните данни, по искането на заявителя. Жалбоподателят поддържа, че направените волеизявления от администратора са във взаимна правна и логическа връзка и в този смисъл администраторът на лични данни отказва да удовлетвори искането на жалбоподателя по мотиви, изложени в становището на ДЛЗЛД. В отклонение от дадените от ВАС указания и позицията на оспорващия относно спорния предмет по делото, новият състав на АССГ е приел, че оспорващият е обжалвал становище на ДЛЗЛД от 30.04.2024 г. като самостоятелен акт. По съображения, че същото има само информативен характер и не подлежи на самостоятелно обжалване по смисъла на чл. 21 от АПК (които кореспондират с преобладаващата съдебна практика по този въпрос), съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. П. против становище от 30.04.2024 г. на ДЛЗЛД към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Трябва да се посочи, че в мотивите на определението си съдът е приел, че визираното становище е част от мотивите на отговор изх. № 01021/08.05.2024 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и съответно правата на субекта на данни, регламентирани в ОРЗД, ще бъдат защитени по реда на член 17 във връзка с член 79 ОРЗД. В този смисъл оплакванията в частната жалба, че определението в обжалваната част води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя са неоснователни. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че определението в обжалваната част е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на определението с материалния закон съдът следи служебно. В случая съдът се е произнесъл по допустимостта на оспорването на акт, който не е предмет на самостоятелно обжалване, а според изявлението на оспорващия обективира мотивите на администратора на лични данни да откаже да заличи личните данни на субекта на данни. В този смисъл доводите в касационната жалба, че с прекратителното определение съдът е изключил от предмета на обжалване становище от 30.04.2024 г. на ДЛЗЛД са неоснователни, т. к. самият оспорващ не е въвел с жалбата и следващите уточнения същото като самостоятелен предмет на спора. Предвид горното, определение № 39039/24.11.2025 г. по адм. дело № 11221/2025 г. в обжалваната му прекратителна част е недопустимо и следва да се обезсили. Делото следва да се върне на същия съдебен състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване с подробните указания, дадени в мотивите на решение № 10167/22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 3675/2025 г. по описа на ВАС и настоящото определение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение