Определение № 10792 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2024 г.

Образувано е по повод Определение № 9715/10.09.2024 г., постановено по адм. дело № 7105/2024 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. С описания съдебен акт производството по адм. дело № 7105/2024 г. по описа на Върховния административен съд е прекратено и на основание чл. 135, ал. 4 АПК е повдигнат спор за подсъдност между тричленния състав на Върховния административен съд и Административен съд (АС) – Пазарджик, досежно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата на А. Г. Г., с постоянен адрес в гр. Пазарджик, [адрес], срещу Протокол от 29.05.2024 г. на Комисията, назначена със Заповед № 374/26.04.2024 г. на и. ф. административен ръководител на Окръжен съд (ОС) - Пазарджик за определяне на кандидати, успешно преминали подбора за медиатори в съдебен център по медиация в ОС - Пазарджик. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, за да се произнесе по спора, съобрази следното: Атакуваният от А. Г. Г. протокол е издаден във връзка с открита въз основа на решение по т. 32 от Протокол № 14/26.03.2024 г. на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) и обявена впоследствие със Заповед № 295/29.03.2024 г. на и. ф. административен ръководител на ОС - Пазарджик процедура по извършване на подбор на 10 (десет) броя съдебни медиатори в съдебен център по медиация в ОС – Пазарджик. В оспорения акт е посочено, че Комисията е провела заседание на 29.05.2024 г. в кабинет № 35 на Съдебната палата – гр. Пазарджик и при съобразяване на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 от Наредба № 10 от 30.10.2023 г. за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация, обн., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г. (Наредба № 10/2023 г./Наредбата) и показаните от участниците в процедурата знания и умения при устното събеседване, професионалната им квалификация и опит в областта на медиацията, както и резултатите от писмения тест, е определила допуснатите кандидати, които успешно са преминали подбора. С Определение № 2693/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 666/2024 г. по описа на АС - Пазарджик, позовавайки се на правомощията си по чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, сезираният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на Върховния административен съд по подсъдност. Изводът за родовата си некомпетентност съдът е мотивирал с предписанието на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК, определящ първоинстанционните оспорвания срещу решения на ВСС като родово подсъдни на Върховния административен съд. Съдът е посочил, че доколкото процедурата е открита с акт на ВСС, със същия акт е указано на административните ръководители на съответните окръжни съдилища да определят дати и часове за провеждане на писмения тест в периода 09 - 12.05.2024 г., и е утвърдена методика за провеждането на писмения тест и оценяването на кандидатите за съдебни медиатори, то ответник по оспорването се явява ВСС. Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, комуто делото е изпратено по подсъдност, с Определение № 9715/10.09.2024 г., постановено по адм. дело № 7105/2024 г., е формирал извод, че не е родово компетентен да разгледа и да се произнесе по същество по предявеното оспорване. Счел е, че последното не обуславя компетентност на Върховния административен съд да разгледа спора като първа инстанция, т.к. не са налице предпоставките за приложението на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК, нито тези, визирани в чл. 36, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Посочил е, че предмет на съдебен контрол в случая е акт на определената да извърши подбор комисия, а не на ВСС, поради което и нормата на чл. 36, ал. 2 ЗСВ, указваща разглеждането на делото от тричленен състав на Върховния административен съд при спор по законосъобразността на решение на пленума или на колегиите на ВСС, се явява неприложима. По същата причина неотносимо е правилото на чл. 133, ал.2, т. 3 АПК. Затова търсената защита според съда следва да се осъществи по реда на чл. 133 АПК пред съответния административен съд, поради което и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2-ро АПК, считайки че се касае за спор за подсъдност между Върховния административен съд и АС - Пазарджик, който не е разрешен, е изпратил делото на петчленен състав за определяне на компетентен да разгледа жалбата съд. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като извърши проверка на постановените по делата съдебни актове и представените доказателства приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата на А. Г. Г. срещу Протокол от 29.05.2024 г. на Комисията, назначена със Заповед № 374/26.04.2024 г. на и. ф. административен ръководител на ОС - Пазарджик, с който са определени кандидати, успешно преминали подбора за медиатори в съдебен център по медиация в ОС – Пазарджик, е АС - Пазарджик. Подведомствените на административните съдилища дела се разпределят между Върховния административен съд и съответния административен съд по правилата на родовата и местната подсъдност, визирани в чл. 132 и чл. 133 АПК. Прегледът на нормативните предписания, съдържащи се в двете алинеи на чл. 132 АПК, показва, че АПК регламентира изрично подсъдните като първа инстанция на Върховния административен съд дела, и предвижда всички останали, извън изброените в ал. 2, да се разглеждат от съответния административен съд. Когато по правилата за родова подсъдност едно дело бъде определено като подсъдно на административния съд, се извършва преценка по реда на чл. 133 АПК, целяща да отговори на въпроса кой измежду всички съдилища в системата на административните такива е местно компетентният съд да разглежда повдигнатия правен спор. Сред лимитативно изброените в чл. 132, ал. 2 АПК дела, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от Върховния административен съд, действително са предвидени тези, образувани по оспорвания против решения на ВСС. В случая обаче волеизявлението, срещу което е подадена жалбата пред АС – Пазарджик, не изхожда от ВСС, в т.ч. неговия пленум или колегии. Видно от разписаната в Наредба № 10/2023 г. уредба, придобиването на статут на медиатор е обусловено от вписване в специален списък на медиаторите към съдебните центрове по медиация – Вж.: чл. 18 Наредбата. За да бъде вписано едно лице в този списък, е необходимо, на първо място, да е преминало успешно през процедура по подбор, която се открива въз основа на решение на СК на ВСС, но фактически се извършва от нарочно определена комисия (Сравн.: чл. 10 – чл. 12 Наредбата), на следващо място - да е преминало през специализирано обучение (Сравн.: Раздел II на Глава Втора Наредбата), и на последно - да е издадена заповед за вписването му от председателя на съответния окръжен съд или да е постановено разпореждане на посочен от него съдия от този съд – Арг.: чл. 19, ал. 2 Наредбата. И независимо, че процедурата по подбор е открита с решение на СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС съгласно §23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Конституцията на Република България (КРБ) (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), с оглед изричното предписание на чл. 7, ал. 1 Наредбата, и че със същото решение е указано извършването на конкретни действия от председателите на окръжните съдилища във връзка с подбора, а и че отново от СК на ВСС е утвърдена методика за провеждане на писмения тест и оценяването на кандидатите за съдебни медиатори, протоколът е издаден от назначената със Заповед № 374/26.04.2024 г. на и. ф. административен ръководител на ОС – Пазарджик конкурсна комисия по подбор на съдебни медиатори в съдебен център по медиация в ОС – Пазарджик, което категорично изключва приложението на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК. Разпоредбата възлага в компетентност на Върховния административен съд единствено споровете във връзка със законосъобразността на решения на ВСС и всяко друго авторство на волеизявлението, какъвто е и случаят, прави посочената норма неприложима. Очевидно не е налице и някоя от останалите хипотези, предвидени в чл. 132, ал. 2 АПК, а именно – да е налице оспорване срещу подзаконов нормативен акт, освен ако не е на общински съвет (т. 1); оспорване срещу акт на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издаден при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; с изключение на случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица (т. 2); оспорване срещу акт на орган на Българската народна банка (БНБ) (т. 4); касационна жалба или протест срещу първоинстанционно съдебно решение (т. 5); частна жалба срещу определение и разпореждане (т. 6), молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по административно дело (т. 7); или оспорване срещу акт, за който в специален закон е предвидено да се разглежда от Върховния административен съд като първа инстанция (т. 8). По изложените съображения спорът по законосъобразността на обжалвания от А. Г. Г. протокол е подсъден като първа инстанция на местно компетентния административен съд, а не на Върховния административен съд. Следователно в случая делото следва да се изпрати по компетентност на АС - Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия