Определение № 512 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4112/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5126/24.04.2017 г. на „П. Л. С.“ – клон Б., чрез адв. П. П., срещу определение, инкорпорирано в решение № 65 от 01.02.2017 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1456 /2016 г., с което е потвърдено определение 2667 от 18.10.2016 г. на Старозагорския районен съд по гр.д. № 597/2016 г. за отхвърляне молба на касатора за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноски. Съставът на ВКС, IV- то г.о., констатира, че срещу решение № 65 от 01.02.2017 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1456 /2016 г е постъпила от същия касатор касационна жалба вх. № 12950/ 20.12.2016 г. и по нея е образувано гр.д. № 4113 /2017 г. по описа на касационния съд. Поради връзката на обусловеност на материално-правния спор за разноски от изхода на делото по основния материално- правен спор между страните и липсата на съображения, налагащи разделно разглеждане на делата, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 213 ГПК. Частната касационна жалба срещу определението, инкорпорирано във въззивното решение, с което окръжният съд е потвърдил отказ на първоинстанционния да измени постановеното от последния решение в частта за разноски, следва да бъде присъединена към делото по касационната жалба за съвместното им разглеждане в едно производство. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – г.о.,