Определение № 16 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53629/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 696/ 11.10.2016 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1429 от 02.07.2015 г. по в.д.№ 4316/ 2014 г., с което ЗД [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Х. Е. Ш. и Е. Х. Ш. на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) по 26 000 лв. Отхвърлено е искането на Х. и Е. Ш. за присъждане на разноските по делото поради липса на доказателства за извършването им. Ищците по делото - Х. Е. Ш. и Е. Х. Ш. - са поискали изменение на определението в частта за разноските. Според тях неправилно съдът е приел липса на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, уговорено за касационната инстанция. Считат, че в представения към отговора срещу касационната жалба договор за правна помощ е удостоверено плащането на възнаграждението и договорът има характер на разписка, която доказва извършването на разноските. Ответникът ЗД [фирма], [населено място] оспорва молбата и моли същата да не бъде уважавана, като евентуално прави възражение за прекомерност на уговореното от ищците възнаграждение и за намаляването му до размерите по чл.9 ал.3 НМРАВ. Съдът намира молбата за изменение на определението от 11.10.2016 г. в частта за разноските за неоснователна. В Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.1, е прието, че само заплатените разноски подлежат на присъждане и страната, която претендира разноските, трябва да докаже плащането им. Ако се касае за адвокатско възнаграждение, плащането е доказано, когато в договора за правна помощ е посочено, че то е платено в брой. В представения по делото договор № 006067/ 02.11.2015 г. е удостоверено уговореното адвокатско възнаграждение от 3 600 лв (2 х 1800 лв с ДДС), но липсва вписване, че то е платено в брой от Х. и Е. Ш. на „А. д. – Й. и Е.”. Не съставляват доказателства за плащане в брой и приложените към договора и неподписани от получателите Х. и Е. Ш. фактури № 3878 и № 3879 от 02.11.2015 г. Поради това не може да се приеме за доказано, че претендираните разноски са извършени, съответно не следва да бъде изменяно определението, с което присъждането на такива е отказано. По изложените съображения съдът