Определение № 4697 от 21.10.2025 г. на ВКС по д. № 1204/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М., чрез адв. В., срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №11113/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу „Банка Д.“ АД, [населено място] за заплащане/ връщане/ на сумата от 5 033, 48 лв., платена без основание от С. Ю. по изп. дело №209/2010 г. на ДСИ при РС Димитровград, което вземане било прехвърлено от нея на касатора – ищец с цитирания договор за цесия. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следния правен въпрос: Когато един дълг има двама кредитополучатели и един поръчител, може ли поръчителят да противопостави на кредитора възражението по чл.142 ЗЗД, което принадлежи само на единия длъжник? Според касатора след като задължението е погасено по давност за единия кредитополучател, то поръчителят може да противопостави неговото възражение за изтекла погасителна давност на кредитора, макар за другия кредитополучател давността да не е изтекла, както е в случая. В случай на повече от един длъжници правото на поръчителя по чл.142 ЗЗД да противопостави възражения на кредитора възниква от момента, в който вземането се погаси по давност за който и да е от кредитополучателите, които са поели един общ дълг. Касаторът се позовава на неяснота в нормата на чл.142 ЗЗД – тя не дава отговор на въпроса дали поръчителят може да ползва възражението на един от няколкото длъжници или за да го използва, то трябва да е валидно за всички длъжници. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че решението по чл.439 ГПК формира СПН досежно липса на право на принудително изпълнение и недължимост само на суми, платени след изтичане на давността. Обективните предели на СПН обхващат установяването на датата, на която е изтекла давността и че след тази дата не се дължи изпълнение по изп. лист. В случая по настоящото дело е установено, че С. Ю. е имала качеството на поръчител за солидарните задължения на М. М. и Г. М. по договор за банков кредит, сключен с ответната банка. За тях ответникът се е снабдил с изп. лист срещу длъжниците и поръчителя и е образувал изпълнително дело №209/2010 г. С вл. в сила решение от 15.06.21 г. по в.гр.д. №6431/20 г. на СГС е прието, че отговорността на поръчителя е отпаднала с погасяване по давност на задълженията на двамата кредитополучатели. Задължението на М. М. е погасено по давност на 6.07.17 г., а на Г. М. – на 20.06.20 г., съответно на тази дата е отпаднала и отговорността на С. Ю. като поръчител и на двамата солидарни длъжници. Или въпросът за възраженията на поръчителя по чл.142 ЗЗД и отпадането на отговорността му за дълга е решен с влязлото в сила решение на СГС по гр.д. №6431/20 г. по иска с пр. осн. чл.439 ГПК и не може да бъде поставян отново и пререшаван в настоящото производство между същите страни, имащо за предмет връщане на недължимо платени суми по изпълнителното дело, след изтичане на давността. Затова поставеният въпрос не обосновава общото основание за допускане на обжалването – той не е разглеждан и от въззивния съд, който се е позовал на вл. в сила решение по иска с пр. осн. чл.439 ГПК. Това е достатъчно да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – липсва общата предпоставка за допускане на обжалването / значим за спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд/ - ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК, т.1. С оглед изхода на спора на ответника по жалба „Банка Д.“ АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение