Определение № 2660 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1790/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат А. Д., процесуален представител на ищеца по делото А. К. К., срещу определение № 1492/06.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 2594/2024г., с което състав на Апелативен съд - София е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за разликата над уважения размер от 9012 лв. до пълния претендиран размер от 10 500 лв. Възразява се срещу извода на въззивния съд, че присъденият по реда на чл.38 ЗАдв. размер на адвокатското възнаграждение не следва да се увеличава независимо от обстоятелството, че с въззивното решение се е стигнало до уважаване изцяло на исковите претенции. Като несъобразено от съда се сочи обстоятелството, че ответната страна не е заявила възражение за прекомерност на претендирания от адвоката със списъка за разноски размер на възнаграждението по чл.38 ЗАдв. Ответникът по частната жалба - ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД, не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като неоснователна по следните съображения: След частично отменяне и частично потвърждаване на решение № 89/24.07.2024г., постановено по гр.д. № 223/23г. по описа на Окръжен съд – София, с решението по в.г.д. № 1885/2024г. като краен резултат въззивният съд е осъдил ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД да заплати на А. К. сумата от още 20 000 лв. или общо 100 000 лв. по предявения иск като частичен от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от 100 000 лв. и за имуществени вреди от 2 900.08лв., считано от 04.10.2022г. до окончателното им изплащане. С посоченото решение въззивният съд е разпределил отговорността за разноски само за въззивното производство. Сезиран от процесуалния представител на ищеца адв. Д. с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане с оглед изхода от спора на допълнително възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство пред първата инстанация до пълно заявения размер от 10 500 лв., или сумата от 1 488 лв., с обжалваното определение въззивният съд е приел следното: С първоинстанционното решение в полза на адв. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 9 012лв.; Обстоятелството, че с въззивното решение е уважена жалбата на ищеца К. и е присъден пълният претендиран размер на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, не е основание за увеличаване в случая на дължимия размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция. В тази връзка е изложено, че възнаграждението на осъществилата безплатна правна защита съгласно чл. 38, ал.1,т.2 ЗАдв. адв. Д. не следва да бъде обвързано от минималните размери по Наредба № 1/2004г. за размерите на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. Позовавайки се на решение по дело С-438/22 на СЕС и практика на ВКС по неговото прилагане съставът на САС е приел, че въведеното с чл. 38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. След като е счел, че определеното за първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 9 012лв. е напълно съответно и справедливо на осъществената в полза на ищеца К. процесуална защита, въззивният съд е намерил искането за неговото увеличаване за неоснователно. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Основният спорен с оглед оплакванията на частния жалбоподател въпрос се свежда до това дали при липса на възражение за прекомерност срещу заявен от адвоката размер на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказано на страната, в случая ищеца, безплатно процесуално представителство, и при уважаване на предявения иск в пълен размер, следва ли в полза на адвоката да се присъди възнаграждение в претендирания в списъка за разноски по чл.80 ГПК размер. Нормата на чл.38, ал.2, изр.2 от ЗАдв. изрично сочи, че съдът определя възнаграждението на осъществилия безплатна помощ и съдействие адвокат. Претендираният в този случай от адвоката размер на адвокатското възнаграждение не обвързва съда, поради което становище на насрещната страна в тази връзка не се изисква. Допълнителен аргумент за този извод е разписаното в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съгласно която възражението за прекомерност е средство за защита на насрещната страна срещу размера на адвокатското възнаграждение, но само на заплатеното от страната такова. В случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. насрещната страна не разполага с възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Следователно, от обстоятелството, че насрещната страна не е завила възражение за прекомерност, не следва извод, че посоченият от адвоката в списъка за разноски по чл.80 ГПК размер на възнаграждението е задължителен за съда. С оглед гореизложеното, оплакването в частната жалба за несъобразяване от състава на САС с липсата на възражение за прекомерност от страна на ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД срещу депозирания от адв. Д. списък за разноски в първоинстанционното производство е неоснователно. След споделяне мотивите на въззивната инстанция за необвързаност на съда с посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение предвид задължителното за националните съдилища Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С - 438/22, както и предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото в първоинстанционното производство, изводът, че определеното за първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 9 012лв. съответства на осъществената в полза на ищеца К. процесуална защита, настоящият състав намира за правилен. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение