Определение № 192 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 950/2009 г.

Касационното производство е образувано по жалба на К. С. Ш. и М. В. Ш. против решение № 134 от 14.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б., с което е отменено решение № 33 от 7.02.2008 г. по гр.д. № 449 от 2007 г. на Районен съд- С. и е постановено друго за уважаване на предявения от И. С. Ш. и С. С. А. против К. С. Ш. и М. В. Ш. ревандикационен иск по отношение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ горска нива с площ от 3.443 дка в м.”М”, землището на с. Л., съставляваща имот № 0* по картата на землището, при посочени граници. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение констатира, че жалбата е процесуално недопустима. Съгласно удостоверение изх. № 9* от 9.08.2007 г. на Община С. данъчната оценка на този имот е 108.90 лв., а при изповядване на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 36 от 2.10.2006 г. е посочена данъчна оценка от 407.11 лв. и е договорена покупко-продажба цена от 410 лв. По делото липсват други документи, удостоверяващи размера на обжалваемия интерес. Дори да се вземе предвид цената, на която е сключен договор за продажба на имота – лв., то следва, че се касае до обжалваем интерес под 1000 лв., а следователно съгласно чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и съответно е влязло в сила с постановяването му. В обобщение касационната жалба следва да бъде върната като процесуално недопустима, а настоящото дело – прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение