Определение № 169 от 29.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2017 г.
ВКСII гражданско отделение29.09.2017reporting judge Златка Русева Здравка Първанова
Ruling
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. К. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 2182/2016 г. на ВКС, I г.о. Делото да се докладва на председателя на II ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от А. К. Д., чрез процесуалните ѝи представители адвокати С. Р. и Х. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 2182/2016 г. на ВКС,I г.о. С последното е отменено решение № 362 от 13.01.2016 г. по в.гр. д. № 20100/14 г. на Софийски градски съд.Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на А. К. Д., че ищците Ц. Л. Х. и Б. Г. Х. са собственици по силата на изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: ѕ / три четвърти/ идеални части от АПАРТАМЕНТ № 43, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 58,25 кв. м., при съседи: от изток – зелена площ, от запад – зелена площ, от север – апартамент №27 от вх.Б, от юг – апартамент №44, отгоре – апартамент №46, отдолу – апартамент № 40, заедно с мазе №13 при съседи: от изток – зелена площ, от запад – коридор, от север – мазе № 9, от юг – мазе № 14, заедно с 0,826 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на решението чиято отмяна се иска, през м.декември, 2016г., молителката се снабдила с писмено доказателство- справка, изх. № Г.-2551-1 от 29.02.2014 г., издадено от Столична община - район „Искър“. Видно от същото на адреса на процесния имот са регистрирани други лица, а не ищците. Поддържа се, че новото писмено доказателство е от съществено значение за изводите на съда относно упражняването на фактическата власт върху процесния имот от ищците, както и че същото не могло да бъде известно на молителката по време на процеса. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата Ц. Л. Х. и Б. Г. Х., оспорват същата като неоснователна в писмено становище. Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице. Изложените твърдения сочат основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е подадена на 26.01.2017 г., т.е. в предвидения съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срок с оглед датата, на която се поддържа, че молителката се е снабдила с новото писмено доказателство. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейнятя основателност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.