Определение № 89 от 06.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 45/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Р. К. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адв. Р. Н., срещу въззивно решение № 144 от 30.09.2016г., постановено по в.гр.д. № 151/2016г. по описа на Окръжен съд – Силистра. С последното е потвърдено решение № 72 от 13.04.2016 г. по гр.д. № 599/2015 г. на Районен съд – Дулово, с което е отхвърлен предявения от Г. Р. К. срещу З. Ш. Р. иск за признаване на установено, че придобитият по време на брака недвижим имот е лична собственост на ищцата. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 23, ал. 1 СК е неоснователен. Бракът между страните е прекратен със споразумение, в което са декларирали, че процесното жилище е съсобствено между тях. Следователно всеки от тях може да се позовава на частична трансформация, но не и на пълна такава. Настоящият състав на ВКС намира, че производството по образуваното пред ВКС дело следва да бъде спряно с оглед образуваното Тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГК, ВКС. Решението по последното има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на релевантния за изхода на делото правен въпрос: "Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал.2 СК (1985 г.– отм.), респективно чл. 23, ал.2 СК". С оглед изложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.