Определение № 2030 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 790/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Образувано е по частна жалба П. Стоянов от [населено място],обл. Добрич, подадена от пълномощник адв. Ефтимов, срещу определение № 3582 от 13.12.2023 г. по адм. д. № 1336/2023 г. на Административен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по оспорване на писмен отказ с изх.№УТ20-61/1/24.04.2023г. на главния архитект на Община Аксаково. С доводи за незаконосъобразност на определението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът по частната жалба, в писмен отговор, чрез юрк. Добрева, заявява становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на определението като правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения: Обжалваното определението е мотивирано с липса на годен за съдебно обжалване административен акт по смисъла на чл.214,т.2 във връзка с т.1 от ЗУТ и чл.21, ал.1 АПК, тъй като процесното писмо има уведомителен характер и съставлява акт по чл.5в ЗУТ, респ. чл.30, ал.2 АПК. Така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Видно от съдържанието на оспорения по съдебен ред писмен отказ с изх.№УТ20-61/1/24.04.2023г. на главния архитект на Община Аксаково, със същият е прието за неоснователно искането по заявление на жалбоподателя за издаване на виза за обект „основен ремонт и пристройка към съществуваща жилищна сграда“ по заявление изх.№УТ20-61/19.04.2023г., тъй като издаването на визата е възможно едва след процедиране изменение на ПУП – ПРЗ по реда на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Така описаният текст на писмото сочи безпротиворечиво на отказ да се издаде заявената виза, тъй като не се предписва предоставяне на допълнителни доказателства или изясняване на относими обстоятелства към заявлението, а се отказва издаване на визата по действащия ПУП, с мотив, че е необходимо неговото изменение по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Следователно писмото съставлява отказ и е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл.215,ал.1 ЗУТ ,чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол по критериите на чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото – върнато за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,