Решение № 335 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД енд Ко КД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение 2996 от 07.05.2024 г., постановено по адм.д. 751/2024 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 679/07.07.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният акт не е връчен на надлежно упълномощено лице. Според касатора възприетата от съда фактическа обстановка не е изяснена напълно от административния орган. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Посочва, че конкретният начин на оповестяване в магазините не е изследван, но е послужил за мотивиране на съдебното решение. Твърди, че административният орган не е събрал необходимите доказателства, отразяващи дали през периодите, за които е поискал справка и преди аукционния период, реално са извършени продажби на съответните стоки; не е установена и наличността на съответните продукти преди кампанията. Сочи, че непредставянето на възможност за участие на дружеството е довело до едностранно проведено административно производство, в което заинтересованата страна не е имала възможност за участие и не е могла да изрази становище по събраните доказателства, както и да упражни правото си на защита. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Комисията за защита на потребителите е започнало по сигнал от 23.03.2023 г. на потребител, относно липсваща в обекта на търговеца "Кауфланд България ЕООД енд Ко КД в гр. Враца промоционална стока - леща червена Izzi 2 х500г., обявена в рекламна брошура за периода 20.03.2023 г. 26.03.2023 г. Извършена е проверка от компетентните органи по Закона за защита на потребителите в конкретния търговски обект на "Кауфланд България ЕООД енд Ко К и е съставен констативен протокол К-2742300/ 23.03.2023 г. Проверката е установила, че в разпространена от дружеството рекламна брошура за периода 20.03.2023 г. - 26.03.2023 г. се рекламират с посланието За кратко при нас стоките Ariel гел различни видове (4,675 л = 85 пранета, 4,4 л.= 80 пранета, 3,74 л.= 68 пранета), Ariel капсули за пране избрани видове (45, 58 или 62 бр. = 45, 58 или 62 пранета) и Familia кухненска ролка трипластова бяла 12 бр., но без да е обявен срок или условия за закупуването им, както и предишна цена. Според проверяващите, от съобщението върху етикета не се разбира какъв времеви обхват се визира с понятието кратко и дали обявлението се отнася за посочената продажна цена на стоките или наличността им в търговския обект и възможността да бъдат закупени. Установено е също, че на страница 29, в долната част на брошурата, валидна в периода от 20.03.2023 г. до 26.03.2023 г., е поместено пояснение на символа (*): Със звездичка са обозначени артикулите, които са специално предложение до изчерпване на наличностите. Органът е изискал от дружеството представяне на справки за продажните цени на стоките в обекта в гр. Враца за периода 15.02.2022 г. 19.03.2023 г, както и становище за същността на посланието, отправено до потребителите чрез рекламно съобщение За кратко при нас и е приел от представените такива, че три от шестте вида Ariel гел капсули и Familia кухненска ролка бяла са предлагани за продажба в продължителен период от време преди рекламирането им в брошурата с послание за кратко при нас, със същата продажна цена. Търговецът поддържа, че някои предложения са част от редовния и постоянен асортимент на веригата, а в брошурата понякога се включват предложения, които са изключение от редовния асортимент за търговеца и са обозначени с надпис За кратко при нас. При тези данни административния орган е приел, че информацията не съответствала на представените справки, тъй като са съществували няколкомесечни постоянни цени на стоките, което не попада в обхвата на понятието за кратко. Приел е, че не е даден ориентир на потребителите за неговото значение и съответно разбиране и никъде в обекта не била налична информация по отношение на неговото прилагане. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 679/07.07.2023 г. председателят на КЗП е забранил на "Кауфланд България ЕООД енд Ко КД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: да представя невярна и подвеждаща информация за период/време на предлагане за продажба на стоки в рекламна брошура, чрез надписи, в т.ч. за кратко при нас. Издателят на акта е определил нарушението като такова по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр.с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При безспорно установените относими факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административния орган са неоснователни. Обстоятелството, че оспорената заповед не е връчена на касатора по надлежния ред не променя извода за законосъобразност на същата, тъй като връчването на административния акт има значение единствено за срочността на подадената срещу акта жалба, но не и за законосъобразността на акта. Неоснователно е и възражението, че не е предоставена възможност за участие на дружеството в хода на административното производство и това е довело до едностранно проведено административно производство. Действително, разпоредбата на чл. 12 АПК въвежда принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Чл. 26 АПК задължава административния орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК изисква страните да имат възможност да изразят становище в хода на това производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел I "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел I не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗЗП е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната мярка по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като нейната основна цел е преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне целта на закона - да се защитят интересите на потребители. Разпоредбата на чл. 68л. ал. 2 ЗЗП предоставя на председателя на КЗП възможност да укаже на търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна, но не му вменява това като задължение. В случая относимите факти са безспорно установени. При възможност за представяне на допълнителни доказателства от търговеца, такива са представени от дружеството, като пред съда не са представени допълнителни такива, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е нарушено.Това води до извод, че оспореният административен акт е издаден, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по спора. Наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърденията на дружеството в първоинстанционното производство са обсъдени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите му не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. При проверка за съответствие на решението с материалния закон и обоснованост касационната инстанция установи следното: По делото няма спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП има при наличие на предвидените кумулативни предпоставки: 1) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. Съдът в случая е достигнал до правнообоснования извод, че търговецът е въвел заблуждаваща информация, която пряко влияе върху икономическото поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха взели, поради което е заблуждаваща търговска практика. Правилно е приел, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя. От доказателствата по делото е видно, че "Кауфланд България ЕООД енд Ко КД разпространява рекламни печатни издания - брошури във филиали на магазините си. Рекламните брошури съдържат търговско съобщение с посочване характеристиките на стоките, цена в зависимост от съответните условия, като по този начин търговецът е дал възможност на потребителя да направи покупка. Отправено е рекламно послание - покана, до неопределен кръг от потребители чрез разпространявано печатно издание. Поканата за покупка е достигнала до неограничен кръг лица и те са били насърчавани да потърсят конкретните стоки. Безспорно е по делото, че съответните продукти са предлагани на същите постоянни цени в интервал от време няколко месеца, като посоченото послание за кратко при нас е неточно и неясно спрямо съдържанието на офертата. Търговецът предоставя търговско съдържание "за кратко при нас", като чрез него насочва потребителите си да вземат решение за закупуване на стоките, рекламирани в брошурата и на посочената в нея продажна цена. Заложения от търговеца рекламен израз мотивира потребителя да вземе търговско решение за закупуване на въпросната стока (дори и същата да не му е потребна точно в този момент), доколкото в следващ, по-късен момент няма да разполага с тази възможност. Отправената чрез рекламната брошура покана за покупка е повлияла на търговското решение на потребителите, стимулирайки ги да посетят магазин на конкретното дружество, от който да закупят желаните стоки, което иначе не биха направили, т. е. налице е съществена модификация в икономическото поведение на потребителите. Неоснователно е и възражението на касатора, че административният орган не е събрал необходимите доказателства, отразяващи количеството на съответните продукти преди кампанията, както и информация за наличности и продажби. Въведения от търговеца рекламен израз, мотивиращ потребителя да закупи стоката е за кратко при нас и не кореспондира с установените в хода на проверката обстоятелства, а именно, че същите тези стоки са предлагани в предходни и значителни по продължителност периоди. Въпросните стоки, за които търговецът отправя послание към потребителите, в действителност са обявени за продажба на същата цена в предходен период от 15.02.2023 год. до 19.03.2023 год. С оглед изложеното правилен е първоинстанционният извод за съответствието на акта с целта на закона - да се защитят интересите на потребителите със законосъобразни средства. Прилагането на принудителната административна мярка цели преустановяване на противоправното поведение на адресата и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението в бъдеще. Постановената със заповедта забрана търговецът "да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. В конкретния случай е безспорно, че практиката се прилага към датата на издаване на заповедта, поради което заповедта за прекратяване на тази практика е в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, като е приел за неоснователна подадената от "Кауфланд България ЕООД енд Ко КД жалба и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани.