Решение № 15141 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2016 г.
ВАСIII отделение11.12.2017reporting judge Светлана Борисова
Ruling
ОБЕЗСИЛВА решение № 4269/20.06.2016 г. по адм. д. № 12145/2013 г. на Административен съд - С.-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. К. П. срещу 140 броя удостоверения на директора на Националния литературен музей. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 12145/2013 г. на Административен съд - С.-град в тази част. ОСЪЖДА А. К. П. да заплати на Националния литературен музей сумата от 600 лв. (шестстотин лева) разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 15141 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. К. П., подадена чрез адв. З. С. - САК, против решение № 4269/20.06.2016 г. по адм. д. № 12145/2013 г. на Административен съд - С.-град. И. твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че експертните заключения - 140 бр., са изготвени от комисия без материалноправна компетентност. Оспорва изводите на съда, че определянето на това към коя от категориите от приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 г. принадлежи една вещ е последица от преценката, а не предпоставка за същата. Възразява, че не е спазено изискването за задължително съдържание на експертните заключения. С оглед на това иска обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Национален литературен музей - С., редовно призован, се представлява от адв. Георгиев. Оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е ограничено в рамки, поставени с определение на ВАС. П. съдът е посочил, че комисията няма правна инвеститура да извършва идентификацията, тъй като нейният състав съответства на чл. 96, ал. 3 ЗКН. Регламент (ЕО) № 116/2009 г. е неотносим към случая, защото урежда паметниците на културата, а не културните ценности. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира заплащането на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспорваното решение. Съдът аргументирано е изложил правни изводи за законосъобразност на оспорените актове с оглед чл. 96 - чл. 107 ЗКН и раздел II от Наредба Н-3/03.12.2009 г. Константна е съдебната практика, че съдържанието на административни актове може да се оспори само по административен, но не и по съдебен ред. Оплакванията в жалбата са свързани със съдържанието на тези удостоверения. Неоснователно е оплакването за нищожност на удостоверение изх. № 69-59/08.07.2013 г. поради липсата на подпис на председателя на комисията в експертното заключение. Липсата на протокол от заседанието на комисията не е съществено процесуално нарушение. Фактическият състав по изготвянето му приключва с полагане на подписи на членове на комисията. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално недопустима. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба на А. К. П. срещу 140 броя удостоверения, посочени в жалбата с номер и дата на издаване, на директора на Националния литературен музей. По допустимостта на жалбата е постановено Определение № 14111/26.11.2014 г. по адм. дело № 13933/2014 г. на ВАС. П. на атакуваните удостоверения е идентификацията за съответствието на движими вещи - книги, описани в индивидуално експертно заключение на нарочна комисия по отношение на всяка от вещите, с изискванията за културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство. Удостоверенията са издадени от директора на Националния литературен музей въз основа на експертни заключения, приети от комисия, формирана със заповед на директора на музея. Удостоверенията са издадени по искане на собственика на съответните движими вещи. Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е за неоснователни възраженията за допуснати административнопроизводствени нарушения при идентификацията на движимите културни ценности. Решението е недопустимо. От фактическата страна по делото е установено, че производството е образувано със Заявление № 10/24.01.2013 г., подадено от А. П. по Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. Със заповед № 2/21.01.2013 г. на директора на Националния литературен музей е определен състава на комисията за идентификация на културни ценности. Резултатите от идентификацията за всяка от книгите са обективирани в отделно експертно заключение с предписаното от закона съдържание и при спазването на формата, установена с приложението към чл. 17, ал. 1 от Наредбата. Удостоверенията са официални свидетелстващи документи. Тяхното съдържание не е атакуемо по съдебен ред - по аргумент за противното от чл. 81, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в определение № 14111/26.11.2014 г. по адм. дело № 13933/2014 г. на ВАС. О. удостоверения не попадат в обхвата на административните актове по чл. 21 АПК. Предмет на съдебен контрол е волеизявлението за издаване на документ, който е от значение за признаване и упражняване на права, или отказът да се издаде документ. Но е недопустимо оспорването на самия документ пред съд. Видно от данните по делото, касационният жалбоподател е упражнил правата си да оспори удостоверенията по административен ред на основание чл. 81, ал. 2 АПК. Това е единственият и способ за защита на претендираните от нея права. Подадената от нея жалба до Административен съд - С.-град, с която се оспорват всички 140 бр. удостоверения, е недопустима. На основание чл. 221, ал. 3 АПК постановеното решение на административния съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото пред АССГ - да бъде прекратено. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,