Определение № 453 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 394/2010 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от В. М. И. от гр.Русе,чрез процесуалния си представител-адвокат Ч. против въззивно определение № 673 от 20.05.2009г.по ч.гр.д.№ 1054 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 11.03.2009г., постановено по гр.д. № 4712/2008г.на Софийски градски съд,ГК,І-5 състав,с което прекратено производството по делото. Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ без да се поставя конкретен въпрос, за който да се твърди да е решаван в противоречие с практика на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са единствено доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното: За да постанови обжалваното определение и да потвърди определението на районния съд,въззивния съд като е счел,че липсват обстоятелства,даващи основание предявения иск да се квалифицира като такъв по чл.2 от ЗОДОВГ,а е определил основанието му като такова - по чл.49 от ЗЗД,е посочил че исковете са недопустими,тъй като претендираните вреди се обосновават с факти,произтичащи от право- раздавателна дейност,а защитата срещу незаконосъобразни актове може да се осъществява само по предвидения за това ред /чрез обжалване или отмяна/. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК- достъпът до касационно обжалване на подадената частна жалба зависи от преценка на допустимостта й съобразно критериите по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос. В случая обстоятелството,че жалбоподателя не поставя конкретен въпрос от значение за изхода на делото,изключва възможността да се допусне до касационен контрол обжалваното въззивно определение.Това е така,защото както е посочено в т.1 от ТР № 1/2009г.на ОС на ГТК на ВКС - посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в подадената жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.Изложените в случая доводи за неправилност не могат да бъдат разглеждани /тъй като не е направен положителен извод за допустимост на жалбата/,още повече при липса на поддържана от жалбоподателя на единна теза за квалификация по чл.2 ЗОДОВГ или по чл.49 от ЗЗД. С оглед на гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение