Определение № 171 от 20.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 117/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Антоан Ц. Т. и Цветанка М. Т., и двамата от гр. М., чрез процесуалния им представител адв. М от САК, срещу разпореждане от 19.11.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2 396/2008 г., с което се връща като просрочена въззивната им жалба срещу решение № 1 191/15.08.2008 г. по гр. д. № 187/2008 г. на Окръжен съд гр. В.. Частните жалбоподатели считат, че обжалваното разпореждане е неправилно, като молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт и САС да разгледа по същество въззивната им жалба. Ответникът по частната жалба „Р” А. гр. Б. не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД от Г. Г. Я., А. И. Д., лично и като пълномощник на Теодора Ц. Г., А. Ц. и Цветанка М. Т. срещу „Р” А. гр. Б.. Ищците, в качеството им на съсобственици на недвижим имот и движими вещи претендират заплащането на обезщетение за ползването им от ответника за периода от 08.11.2002 г. до 08.11.2007 г. С решение № 1* от 15.08.2008 г. по гр. д. № 187/2008 г. Врачански окръжен съд е отхвърлил предявените от ищците искове, като жалбоподателите (А. Ц. Т. и Цветанка М. Т. ) са получили лично съобщение за изготвеното решение на 25.08.2008 г., а останалите трима ищци са уведомени на 10.09.2008 г. Съгласно чл. 259 от ГПК въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. За да не пропуснат преклузивния срок, двамата ищци (жалбоподатели в настоящото производство) са изпратили на 04.09.2008 г. въззивна жалба по факса на Окръжен съд гр. В., на която е поставен вх. № 1 408/05.09.2008 г. и резолюция „да се свърже с делото и да се докладва на съдията – докладчик”. С пощенски плик, носещ клеймо от 24.09.2008 г. - последния ден от двуседмичния срок спрямо останалите трима ищци, е подадена въззивна жалба до САС от името на всички ищци, чрез процесуалния им представител адв. М, която има вх. № 1 507/29.09.2008 г., С обжалваното разпореждане (цитирайки текстове на стария ГПК) тричленен състав на САС е върнал като просрочена въззивната жалба на А. Ц. Т. и Цветанка М. Т. ), като преди това с разпореждане от 06.10.2008 на въззивниците е указано да внесат дължимата държавна такса. Разпореждането е направилно. Преклузивния срок по чл. 259 ГПК, в който същите са могли да подадат жалба срещу първоинстанционното решение изтича на 08.09.2008 г. и този срок е спазен, тъй като данните по делото сочат, че въззивната им жалба е постъпила на 04.09.2008 г. по факса на съда. Същата носи вх. № 1 408/05.09.2008 г. на регистратурата на Врачански окръжен съд и на 05.09.2009 г. върху нея има поставена резолюция с указания. При тези фактически данни неправилни се явяват направените от САС изводи, че въззивната жалба е просрочена. Освен това с молба от 15.12.2008 г. процесуалния представител на жалбоподателите е заявил, че се присъединява към въззивната жалба на останалите другари, която е подадена в двуседмичния срок от датата на тяхното получаване на първоинстанционното решение. С оглед на всичко изложено дотук, неправилно с обжалваното разпореждане САС е върнал подадената въззивна жалба, поради което същото следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение