Определение № 1832 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Елена срещу решение № 214 от 10.05.2023 г. по в.гр.д.№ 567 от 2022 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е изменено решение № 29 от 23.05.2022 г. по гр.д.№ 258 от 2021 г. на Районен съд- Елена, като по същество е постановено решение за осъждане на [община] да заплати на К. Х. Й. и М. А. Й. в качеството им на законни представители на малолетния пострадал И. К. Й. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от малолетното дете неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на ухапване от бездомно куче на 13.07.2021 г. в [населено място], общ.Е., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с приложимия материален и процесуален закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е окръжният съд да изложи мотиви въз основа на кои точно доказателства приема за установени дадени факти или е достатъчно да посочи, че изводите му се подкрепят от определен вид доказателства /писмени или гласни/, без да ги конкретизира ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр.д.№ 3044 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 104 от 09.10.2019 г. по гр.д.№ 625 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. Нарушено ли е изискването за мотивираност на съдебния акт в случаите, когато липсва обсъждане на доводите на страните, изложени във въззивната жалба ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 43 от 11.06.2021 г. по гр.д.№ 1772 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 145 от 05.08.2021 г. по гр.д.№ 1178 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр.д.№ 3846 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр.д.№ 1499 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 27.07.2023 г. пълномощникът на ответника по жалбата оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторът е бил уведомен за обжалваното решение на 17.05.2023 г., а касационната жалба е подадена на 13.06.2023 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, ако са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

По допустимостта на касационното обжалване ВКС приема следното: За да постанови решението си за осъждане на [община] да заплати сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от малолетното дете И. К. Й. от ухапването му от куче на 13.07.2021 г. в [населено място], въззивният съд е приел за безспорно установен факт по делото, че кучето, нападнало детето, е „безстопанствено“ по смисъла на Закона за защита на животните, в сила от 2008 г. В тази насока правилно първоинстанциноният съд бил съобразил в тяхната цялост показанията на свидетелите И. С. /баба на детето/ и Ю. Х. /жител на [населено място]/ относно обстоятелството, че и преди инцидента са виждали същото куче да се разхожда свободно по улиците и дворовете на други жители на селото. Показанията на тези свидетели са приети от въззивния съд за обективни и кореспондиращи помежду си и с останалите писмени доказателства по делото. Макар по отношение на показанията на св.И.С. да съществуват съмнения относно заинтересоваността й от изхода на делото, в тази конкретна тяхна част показанията на тази свидетелка били последователни и безпротиворечиви и съдът ги е кредитирал предвид на това, че свидетелката е постоянен жител на населеното място и притежава преки наблюдения по отношения на конкретния факт.

Въззивният съд е посочил, че правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на свидетелите А. Й. /служител на ответната община, отговарящ за безстопанствените кучета на територията на [община]/ и З. А. /кмет на селото/, както и на констатациите, обективирани в част от писмените доказателства /протокол за извършена проверка от 07.09.2021 г./, тъй като същите в частта си относно изясняването на обстоятелството дали кучето е било безстопанствено, противоречали на останалите писмени и гласни доказателства и изхождали от лица, намиращи се в служебна зависимост от ответника.

За правилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че [община] не е изпълнила правомощията си, възложени й по силата на ЗЗЖ и подзаконовите актове по неговото приложение, имайки предвид, че представеният като доказателство по делото договор за възлагане на конкретни дейности, насочени към популацията на безстопанствените животни на територията на общината, е бил сключен едва след настъпването на процесния инцидент- на 17.08.2021 г. Посочено е, че твърденията на свидетелката З.А., че през един относително продължителен времеви период не са постъпвали сигнали за нападения от безстопанствени животни на територията на ответната община, не изключват по никакъв начин отговорността на общината за настъпилия инцидент. От събраните по делото доказателства не се установявало общината да е изпълнявала задълженията си, възложени й със закона, за ограничаване популацията на безстопанствените животни и полагане на необходимите грижи за същите, с цел осъществяване на превенция от настъпването на инциденти, като процесния. Отговорността на общината е ангажирана, тъй като е прието, че именно това бездействие на служители на ответната община за изпълнение на горепосочените задължения е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на телесните увреждания на И. Й., получени при ухапването от безстопанственото животно.

По възраженията в жалбата, че не бил установен механизмът и естеството на получените увреждания, въззивният съд е приел, че те са безспорно доказани от гласните доказателства, представеното медицинско удостоверение и приложената медицинска документация.

По отношение на размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 6 000 лв., въззивният съд е приел, че то е несправедливо ниско по смисъла на чл.52 ЗЗД, предвид претърпените от малолетното дете болки и страдания по време на инцидента и на възстановителния процес и наличието на негативни психо-емоционални преживявания на детето. След като е отчел множество фактори /обективното състояние на пострадалото дело след инцидента, получената разкъсно-контузната рана на лявата подбедреница на крака на детето с относително голяма площ 10-12 см., инфектирането на същата, което е наложило хирургична интервенция, болезненият оток и изтичането на гноен секрет от раната, интензивните болки и страдания на детето по време на травмата и в хода на относително дългия възстановителния процес, породеното у детето основателно чувство на стрес и уплах, продължаващите и понастоящем психо-емоционални преживявания на детето, предвид неговата неукрепнала психика/ въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от детето болки и страдания възлиза на 10 000 лв.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на това решение, поради следното:

1. По първия поставен от касатора въпрос /Длъжен ли е окръжният съд да изложи мотиви въз основа на кои точно доказателства приема за установени дадени факти или е достатъчно да посочи, че изводите му се подкрепят от определен вид доказателства /писмени или гласни/, без да ги конкретизира ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В тази практика /решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр.д.№ 3044 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 104 от 09.10.2019 г. по гр.д.№ 625 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о./ е прието, че съдът в решението си следва да посочи кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, като извърши проверка за достоверността и доказателствената сила на всяко доказателство и го съпостави с останалите доказателства по делото, а когато обсъжда противоречиви доказателства, съдът не само следва да посочи доказателствата, но и да направи анализ на тези доказателства. Напълно в съответствие с приетото в тези решения на ВКС, в обжалваното решение съдът е посочил на кои конкретни доказателства основава изводите си за наличие на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД /конкретно кои свидетелски показания, конкретно кои писмени доказателства и заключение на експертиза/, обсъдил е тези доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка и след като е отчел, че част от доказателствата си противоречат /свидетелските показания и част от писмените доказателства- протокол от 07.09.2021 г./, е изложил изрични мотиви кои от доказателствата приема за достоверни и кредитира и кои не.

2. По втория поставен от касатора въпрос /Нарушено ли е изискването за мотивираност на съдебния акт в случаите, когато липсва обсъждане на доводите на страните, изложени във въззивната жалба ?/ в посочената практика на ВКС /решение № 43 от 11.06.2021 г. по гр.д.№ 1772 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 145 от 05.08.2021 г. по гр.д.№ 1178 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр.д.№ 3846 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр.д.№ 1499 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ се приема, че мотивите на въззивното решение трябва да съдържат: изложение на приетата от съда за установена фактическа обстановка; преценка на всички събрани по делото, допустими и относими доказателства; произнасяне по доводите и възраженията на страните и приложението на закона- в рамките, очертани от въззивната жалба. Обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС, доколкото в него съдът е посочил фактите, които приема за установени по делото, извършил е преценка на всички допустими и относими доказателства и се е произнесъл по всички доводи и възражения във въззивната жалба на [община].

Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по съдържащия се във въззивната жалба довод за неправилност на първоинстанционното решение поради необсъждането на показанията на доведените от общината свидетели по отношение на това, че кучето има стопанин. Видно от първоинстанционното решение, съдът е обсъдил показанията на доведените от общината свидетели и е изложил мотиви защо приема, че от тях не се доказва кучето, ухапало малолетното дете, да е имало стопанин. В решението си въззивният съд изрично е посочил, че приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано твърдението на ответната община, че кучето е имало стопанин. Въззивният съд е изложил и собствени мотиви защо счита, че не следва да се кредитират показанията на доведените от общината свидетели относно обстоятелството дали кучето е било безстопанствено или е имало стопанин. Дори изводите на въззивния съд по този въпрос да са неправилни, това не е основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, доколкото касае правилността на решението, която не се проверява в производството по чл.288 ГПК. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда по този въпрос също не е основание на допускане на касационен контрол на решението.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗЗД, ЗЗЖ и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд: Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 800 лв., доказани с представения договор за правна защита и съдействие от 05.07.2023 г., находящ се на лист 35 от касационното дело.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение