Определение № 1306 от 02.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 790/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. О. чрез мл. ю.к Т. Н. срещу решение № 831от 05.11.2010г по гр.дело № 271/2010г. на Софийски апелативен съд в частта, с което са уважени предявените срещу общината искове по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за замяна с общински имот поради неизпълнение на задължението да се прехвърли собственост,по чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността на дадаения от ищците имот в замяна ,чл. 55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сума, платена за уравнение и чл. 88 ал.1 от ЗЗД за разноските по разваления договор за замяна. В приложеното към жалбата изложение се препраща към съображенията на защитата за обжалване на решението като материално незаконосъобразно и тезата ,че на основание чл. 20 от ЗЗД вр. чл. 90 от ЗЗД е следвало друго тълкуване на договора за замяна - Общината е била добросъвества при воденето на преговори и сключването на договора ,тъй като за имота,даден от общината в замяна, е имало съставен акт за общинска собственост ,от което следва,че другата страна злоупотребява с право, като иска разваляне. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК поради обстоятелството, че съдът не е възприел правната теза на ответника,изложена по- горе. Конкретен въпрос не е формулиран Ответниците по жалбата, чрез пълномощник адв. М.С., оспорват съображенията за нейното допускане до разглеждане по същество поради липса на основания по чл. 280 ал.1 от ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК допускане до обжалване се аргументира с доводи, между които няма логическа последователност и връзка с фактите, решаващо преценени от съда по основанието на предявените и уважени искове. Не е формулиран конкретен въпрос по тълкуване или противоречиво прилагане на конкретна норма, който въпрос да е привързан към решаващо преценени обстоятелства по делото .В случая преддоговорните отношения ,коментирани в изложението, нямат връзка с предемета на спора и основанието на предявените искове. Решението е постановено предвид безспорно установения факт ,че имотът, даден от общината в замяна, е бил вече реституиран на трети лица по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и фактическият състав на реституцията е бил приключил към момента на сключване на договора с ищците. В решаваща за изхода на делото насока е съображението на въззивния съд ,че общината не е изпълнила задължението си да прехвърли собственост, поради което насрещната страна има правото да развали договора по исков ред. Тези решаващи съображения не са предпоставили конкретен и съдържателно формулиран правен въпрос в изложението. Без връзка с възприетата по делото фактическа обстановка, а оттук и с решаващите изводи на въззивния съд, в изложението се разискват правни институти, които нямат отношение и приложение към случая. Не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 от ГПК за поставяне на правен въпрос, не се обосновава и обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и съдържателно разяснено основанието по този текст- разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. В тази насока, освен че не е формулиран правен въпрос, настоящето изложение не съдържа и никакви доводи. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.