Определение № 651 от 04.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 464/2011 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 25.02.2011 г. по ч. гр. д. № 14332/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, с което е оставена без уважение частна жалба на дружеството - жалбоподател против определение от 11.05.2010 г. по гр. д. № 20744/2009 г. на Софийски районен съд, 27 състав. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на [фирма] за конститутиране на [фирма] като трето лице - помагач в производството по гр. д. № 20744/2009 г. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение поради неговата неправилност вследствие нарушения на закона и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с наличието на с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. С изменението на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по делото е образувано по предявен от [фирма] иск с правно основание чл.415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 2 962.38 лв., включваща цена на потребена топлинна енергия и лихви за забава. Частната касационна жалба е подадена на 17.03.2011 г. - след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което по аргумент от § 25 във вр. с § 26 от същия закон, обжалваемостта на атакуваното с нея определение следва да бъде преценявана съобразно редакцията на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК след изменението й - ДВ бр.100/21.12.2010 г. Предвид цената на предявения по делото установителен иск, която не надхвърля установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела - 5 000 лв., постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, а подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,