Определение № 90 от 12.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1512/2014 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 63 от 30.11.2016 г., аргументирана с твърдението, че съдът не се е произнесъл по релевираното в касационната жалба изрично оплакване за неправилност на въззивното решение в частта, с която на ответника по исковете са присъдени разноски за производството. Ответникът по молбата – [фирма] (R. B. G.), Германия – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.03.2017 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становищата на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 ГПК. В депозираната от [фирма] касационна жалба е направено изрично оплакване за неправилност на въззивното решение по отношение на присъдените с него разноски на ответното дружество за разглеждането на делото, по което касационната инстанция не се е произнесла в постановеното решение № 63 от 30.11.2016 г. Ето защо, молбата за допълване на същото следва да бъде разгледана по същество. По основателността на молбата: С въззивното решение Пловдивски апелативен съд е присъдил на ответника по исковете разноски за разглеждане на делото в общ размер на 20 253.25 лв. В посочената сума се включват платени такси, възнаграждения на вещи лица и адвокатски възнаграждения. Видно обаче от платежните документи, всички тези суми не са платени от [фирма] (R. B. G.), Германия, което дружество именно е страна по спора, а от трето за процеса лице – [фирма], България. С оглед на това, не може да се счете, че разноските са направени от ответника и му се дължат с оглед изхода на делото съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Без значение в случая е обстоятелството, че ответното дружество е едноличен собственик на капитала на дружеството, заплатило сумите за разноски, тъй като се касае се за самостоятелни юридически лица и по делото не са ангажирани доказателства за изрична уговорка между тях, че плащането на разноските е за сметка на ответника по делото. Що се отнася до представените от [фирма] (R. B. G.), Германия с отговора на настоящата молба доказателства за префактуриране на заплащаните от [фирма], България разноски, същите изобщо не подлежат на обсъждане поради представянето им след приключване на производството пред съответната инстанция, във връзка с разноските за която те са от значение. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че в частта за присъдените разноски, имаща характер на определение, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като искането на ответника [фирма] (R. B. G.), Германия за присъждане на разноски за производството пред предходните две инстанции бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение