Определение № 176 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 872/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение16.10.2009reporting judge Папазова

Ruling

ОСЪЖДА П. И. Х. и М. Н. Х. със съдебен а. гр. В. ул.”Мусала” № 2 ет.2 ап.6-адвокат Ш. да заплатят на „Г. груп”Е. гр. В.,представлявано от управителя С. със седалище и а. на управление: гр. В. промишлена зона и Д. С. С. от гр. В. ул.”П”№ 24 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 200лв. /три хиляди и двеста лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

Grounds

Постъпила е молба от „Глория груп”Е. гр. В.,представлявано от управителя Славов и от Д. С. С.–и двамата ответници по касация по гр.д. № 872 по описа за 2009г.на ВКС - с искане да им бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,съгласно представено адвокатско пълномощно и списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 3 200лв. Постъпило е и становище от касаторите по делото-П. И. Х. и М. Н. Х. със съдебен а. гр. В.,чрез процесуалния им представител-адвокат Ш. ,с което оспорват основателността на молбата. Считат,че в производството по преценка на допустимостта на подадената касационна жалба-разноски не се дължат и не се присъждат,тъй като с него не се приключва съдебно производство по смисъла на чл.81 от ГПК. Не се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед постъпилите молби,като взе пред вид изразените становища,доказателствата по делото и съобразно закона,намира следното: Касационната инстанция –с определение № 813 от 10.07.2009г.по гр.д. № 872/09г.не е допуснала касационно обжалване на въззивно решение № 33 от 25.02.2009г.по в.гр.д. № 1/2009г. на Апелативен съд Варна. Съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноски от ответниците по делото,което е заявено с постъпилия отговор на подадената касационна жалба и за което е бил приложен списък и пълномощно,от което е видно,че по банков път на пълномощника е изплатена сумата от 3 200лв. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК/която е идентична с чл. 64 ал.2 от ГПК/отм./ - ответникът има право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На това основание, с оглед изхода на делото-искането на ответниците за разноски е основателно и следва да бъде уважено. Настоящия състав не споделя възражението за недължимост на направените разноски поради специфичния характер на производството,в което се преценя допустимостта на подадената жалба. Съгласно чл.81 от ГПК-съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски”във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция”. Разпоредбата се намира в част първа от ГПК”Общи правила” и намира приложение за всички уредени в кодекса производства. Производството по чл.288 от ГПК е самостоятелно производство,в което се преценя допустимостта на подадената касационна жалба съобразно установените критерии по чл.280 ал.1 от ГПК. Касае се за отделно производство,което което приключва с нарочен акт и в случаите /като настоящия/,в които се преценя,че не са налице предпоставките за разглеждане по същество на подадената касационна жалба-съдът се произнася с акт,с който приключва производството пред касационната инстанция. С оглед на изложеното-настоящият съдебен състав намира подадената молба за основателна,поради което,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение

Cited provisions

6