Определение № 340 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 233/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 2108 от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 4234/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 37018/2010 г. на Софийски районен съд, 40 състав, с което е отхвърлено заявление на дружеството - частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Г. Г. за сумата 2 500 евро - главница по запис на заповед от 26.09.2007 г., ведно със законната лихва от 22.07.2010 г. до окончателното плащане и разноски за заповедното производство. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание. Ответникът по частната касационна жалба Г. Х. Г. от[населено място] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а по силата на чл.274, ал.4 от ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е постановено на 04.02.2011 г., т. е. при действието на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2011 г., поради което обжалваемостта му следва да се преценява съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 от ГПК процесуални правила. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение с размер 2 500 евро, равностойни на 4 889.50 лв. Предвид размера на претендираното със заявлението вземане, което съставлява цената на иска по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК и не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,