Решение № 6121 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2009 г.

Решение № 6121 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 58, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК, отм.). Образувано е по касационна жалба на "Държавно горско стопанство Троян" ДП, гр. Троян (ДГСТ), против Решение № 373/09.01.2009 г. постановено по а. д. № 13935/2008 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на ВАС е отхвърлил жалбите на ДГСТ и "Дървопреработване ВТ" АД, гр. Велико Търново, против Решение № 818/25.09.2008 г. по Преписка № КЗК-358/2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в обжалваните от тях части на решението. Недоволно от решението на ВАС, ДГСТ го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли да се отмени като такова и му се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - КЗК, счита касационната жалба за неоснователна. Ответната страна - "Дървопреработване ВТ" АД, не взема становище по жалбата. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. ВАС, петчленен състав, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от тричленния състав на съда. Тя не се оспорва от касатора. Към установеното, настоящият състав счита, че за правилното изясняване на цялостната фактическа обстановка, следва да бъде съобразено и добавено следното: По време на издаването на Заповед № 44/16.04.2008 г. на директора на Държавно лесничейство (с правоприемник "Държавно горско стопанство", съгл. § 68, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ЗГ), обн., ДВ, бр. 43/2008 г.), Троян, е била в сила Заповед № 90/18.01.2008 г., на председателя на Държавната агенция по горите (ДАГ), която със своя т. ХI е отменила Заповед № 22/12.01.2007 г. на началника на Националното управление по горите (НУГ). Точка VI от Заповед № 90/18.01.2008 г. на председателя на ДАГ има идентично съдържание с това на т. VI от Заповед № 22/12.01.2007 г. на началника на НУГ. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводите на касатора, че изводът на КЗК, приет и от ВАС, тричленен състав за обоснован и законосъобразен, че за да се приеме спорната заповед на директора на ДГСТ за ограничаваща конкуренцията е било необходимо да се изследва коя от хипотезите на чл. 9 - 35 от ЗЗК е налице е неоснователен. В Дял II на ЗЗК са посочени най-често срещаните случаи на ограничаване на конкуренцията. Това посочване обаче не е лимитативно. Животът показва многообразие, вкл. и на формите на ограничаване на конкуренцията, което е невъзможно да бъде изброено в закона. В мотивите към решението си ЗК е обосновала извода защо счита, че това дискриминационно, нарушаващо принципа на свободната стопанска инициатива условие за участие в търга за пакети №№ 808-1 и 808-2 ограничава конкуренцията и настоящата инстанция възприема тези съображения. Неоснователен е и доводът за неправилно тълкуване и прилагане на текста на чл. 87п, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗГ (ППЗГ). Правилно касаторът разглежда посочения нормативен текст като такъв, уреждащ в първата си алинея двата вида процедури по които се извършва продажбата на дървесина а) (търг с явно наддаване или б) пряко договаряне), а във втората - двата вида предмет на продажбата (а) предварителна продажба на прогнозни количества дървесина, т. е. продажба на дървесина, която предстои да се добие след продажбата или б) продажба от временен склад, т. е. продажба на налично количество, вече добита преди продажбата дървесина). Това разграничение обаче не води до изводи, различни от изложените от съда и КЗК. Чл. 57, ал. 6 от ЗГ дава право на държавните горски стопанства и общините да определят до 1/3 от утвърденото годишно ползване на дървесината за добив от дърводобивни и дървопреработвателни предприятия, които са със седалище и адрес на управление на територията на съответното държавно горско стопанство или община. От своя страна председателят на ДАГ, с т. VI. 1 от своя Заповед № 90/18.01.2008 г. е разпоредил "За количества до 30% от добитата дървесина да се провеждат отделни търгове. . . ". Директорът на ДГСТ е издал Заповед № 44/16.04.2008 г., която е за продажба чрез търг с явно наддаване за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина. С т. 9 от тази заповед е въведено ограничаващото условие в търга за пакети №№ 808-1 и 808-2 да могат да участват само фирми-преработватели, на които обектът за преработка на дървесина е регистриран на територията на Община Троян. От изложеното следва, че ако търгът беше за продажба на вече добита дървесина, той ще е в съответствие с чл. 57, ал. 6 от ЗГ и заповедта на председателя на ДАГ, докато продажбата на прогнозни количества все още недобита дървесина е в нарушение на ЗГ и правилата на добросъвестната търговска практика. Ирелевантно е обстоятелството, че Заповед № 44/16.04.2008 г. е издадена след съгласуване и одобрение от директора на РУГ Ловеч. Последното обстоятелство не заличава нейния ограничаващ конкуренцията ефект. Въпреки одобрението на по-горния административен орган актът, пораждащ пряко негативните за конкуренцията последици е именно заповедта на директора на ДГСТ. Действията на по-горния му началник може и следва да се обсъжда само ако и когато се поставя въпроса за персонална административно-наказателна отговорност и се изследва въпроса за виновното извършване на нарушението. Неоснователен е и доводът за предвидената в чл. 87р, ал. 2, т. 13 от ППЗГ възможност в заповедта, разпореждаща извършването на търг, да бъдат включени и "други тръжни условия". Във всички случаи, включените такива трябва да бъдат в съответствие с нормативната база на страната ни. Разгледаният административен акт съставлява действие, водещо до ограничаване на конкуренцията по смисъла на чл. 1, ал. 2, пр. 5 от ЗЗК , което го прави незаконосъобразно. Приведеният в касационната жалба пример, разгледан от ВАС в Решение № 8418/17.09.2007 г. по а. д. № 4698/2007 г. се отнася за подобно условие за участие в търг с явно наддаване за продажба на дървесина от временен склад, т. е. вече добита такава. Както се каза по-горе, такова условие при продажбата на добита дървесина (а не на прогнозна такава) не противоречи на чл. 57, ал. 6 от ЗГ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Процесуалният представител на КЗК е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, петчленен състав, то се явява основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва касаторът да бъде осъден да заплати на КЗК сумата 150,00 лв.