Определение № 439 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2555/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба РКС-гр.С., С. Д. М., Т. Г. М. – М., С. В. Б., К. К. Б. и [фирма], [населено място], срещу определение №17/16.01.2013г. по ч.гр.д.№ 668/2012г., ВКС, Іг.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу определение № 1089/2012г. по ч.гр.д.№820/2012г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено определение на Смолянския окръжен съд по гр.д.№139/2010г. за прекратяване производството по делото по исковете за прогласяване нищожност на два договора за цесия и делото е изпратено по подсъдност на Смолянския районен съд като вместо това е постановено ,че се оставя без уважение възражението на ответниците за неподсъдност на посочените искове пред пред Смолянския окръжен съд За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определението на Пловдивския апелативен съд не попада в предметния обхват на нормата на чл.274,ал.1,т.1 ГПК. С него не се прекратява или слага край на производството по двата иска, нито пък в закона е предвидена изрично неговата обжалваемост. Ответникът по частната жалба ЧЖ [фирма], [населено място], оспорва жалбата в писмено становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Производството по делото е било спряно до приключване на тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Последното е приключило с прието решение от 09.12.2013г. Ето защо производството по настоящото дело следва да се възобнови и да се разгледа частната жалба. Съобразно т.9,б”в” от ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, ВКС, определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което се прекратява производството поради неподсъдност на спора /чл.121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията актове, предвидени в чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК. С оглед изложеното правилно съставът на ВКС, І г.о. е приел, че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. Това е така, защото с него е отменено определение на окръжния съд, с което е прекратено производството по образуваното пред него дело и то е изпратено по подсъдност на районен съд като е постановено делото да се разглежда от сезирания окръжен съд като първа инстанция, на който са родово подсъдни предявените искове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.