Решение № 899 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2010 г.

Решение № 899 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хелиос Медик" ЕООД гр. Плевен срещу решение № 372 от 9.06.2010 г. по адм. д. № 288/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, V-ти състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 372 от 9.06.2010 г. по адм. д. № 288/2010 г., Административен съд - гр. Плевен, V-ти състав е отхвърлил жалбата на "Хелиос Медик" ЕООД гр. Плевен срещу писмена покана изх. № 29-05-1250 от 1.03.2010 г. на И. Д. Директор на РЗОК гр. Плевен и е осъдил Дружеството да заплати разноски на РЗОК гр. Плевен в размер на 150 лв. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон и не е необоснован, нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че цитираната покана има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. /НРД 2006 г./ за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. /НРД 2006 г./, в случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и реда за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Чл. 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Това е така, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Налице е заповед за възлагане на финансова проверка на лечебното заведение, финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват писмена покана писмена покана изх. № 29-05-1250 от 1.03.2010 г. на И. Д. Директор на РЗОК гр. Плевен. По същество доктор Тодорова не оспорва обстоятелството, че през първото тримесечие на 2009 г. е превишила регулативните стандарти. Твърди, че определянето им е противоконституционно. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС-петчленен състав, Втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Договор № 150291 от 5.03.2009 г. за оказване на специализирана първична извънболнична медицинска помощ е сключен при действието на Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. Съгласно т. 167 от това решение Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Според т. 168 от цитираното решение регионалните и индивидуалните регулативни стандарти се определят съобразно Правилата за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение на УС на НЗОК. Съгласно чл. 36, ал. 3 от договор № 150291 от 5.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за разпределение на регулативните стандарти. След като протокол № 113 от 5.03.2009 г. е подписан от управителя на лечебното заведение действително това е въпрос между договорни партньори и не следва да се коментира, тъй като лечебното заведение е приело тези условия при сключване на договора. Ето защо по същите съображения правилно първоинстанционния съд е приел, че обжалвания административен акт не е постановен в нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В случая такива нарушения липсват.