Решение № 8155 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2020 г.

Решение № 8155 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ирува" ООД, ЕИК: 201679667 със седалище и адрес на управление: гр. София, Земляне № 12, ет. 1, ап. 1, подадена чрез пълномощника му адв. Бърчев, против решение № 80 от 07.01.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5839/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221718000240-091-001/20.11.2018 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 272/14.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 3 560 лв. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Соколова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 600 лв. съобразно представения списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че оспорването на РА е допустимо, както и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в ревизионното производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съответствието на решението с материалния закон: Правилно АССГ е отхвърлил жалбата на "Ирува" ООД против частта от РА, с която е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС правото на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от "Лимар 2013" ЕООД, "АБ Артпроект" ЕООД, "Аикон 8" ЕООД с предмет "услуга по договор", "консултации по договор", "плащане по договор". В хода на ревизионното и съдебното производство са представени само фактурите. Не са представени договорите, във връзка с които тези фактури са издадени, нито каквито и да било други документи, индивидуализиращи услугите и доказващи осъществяването им, съответно – връзката им с осъществяваната от получателя независима икономическа дейност. С оглед на това, че са представени само фактурите, в които услугите не са описани, а има препращане към сключени договори, без да са представени договорите, правилно решаващият орган в решението си, потвърждаващо РА, и първостепенният съд са приели, че не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 2 ЗДДС за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. В този смисъл е и приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, Petroma Transports SA, а именно, че е допустима национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури и това е така, защото информацията относно вида на стоките и услугите и тяхното количество е необходима за преценката относно това налице ли са условията, при които следва да се признае правото на данъчен кредит. По отношение на фактурите, издадени от "Яки-91" ООД, с предмет "услуга" административният съд е установил, че услугите са конкретизирани в представения договор от 25.01.2017 г., съгласно който възложителят "Ирува" ООД възлага на изпълнителя "Яки-91" ООД кроене, ушиване и брандиране на затворени тенти и преносим склад, необходими за извършване на сервизно-ремонтната му дейност по зададени параметри. Конкретните параметри се съдържат в заявката по чл. 3 от договора – брой тенти /3/, вид на плата, размери, конструкция, брандиране с името и адреса на възложителя. С представените приемо-предавателни протоколи към фактурите изпълнителят е предал, а възложителят е приел изработените тенти и преносим склад. Сходни с тези са установяванията на съда по отношение фактурата, издадена от "А. П. Колекшън" ЕООД, въз основа на представения договор и приемо-предавателен протокол. Автентичността на частните писмени документи не е оспорена от ответника. Според ответника не е доказано предоставянето на услугите, тъй като двете дружества не са разполагали с персонал, притежаващ необходимата квалификация, не са представили доказателства за закупуването на необходимите материали и разходите погрешно са осчетоводени от жалбоподателя като разходи за услуги вместо като формиращи придобивна стойност на ДМА. Единственият мотив за отхвърляне жалбата на дружеството, изложен в оспореното първоинстанционно решение, е този, че макар плащането по фактурите да е отразено счетоводно в счетоводството на жалбоподателя и при доставчиците според ССЕ, то не са налични платежните документи. Решението на АССГ в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурите, издадени от "Яки-91" ООД и "А. П. Колекшън" ЕООД, в общ размер 11 550 лв., касационната инстанция намира за неправилно и несъответстващо на материалноправните норми на чл. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС изисква да е доказано получаването на стоки и услуги по облагаеми доставки, а чл. 69, ал. 1, т. 1 – използването на същите за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки /в този смисъл и т. ЗЗ от решението на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник/. Не се оспорва от ответника, че изработените тенти и подвижен склад, които според него са ДМА, са свързани с осъществяваната от ревизираното лице независима икономическа дейност – техническо обслужване на автомобили. Приемо-предавателните протоколи доказват предаването и приемането на същите. Плащането за услугата не е законово регламентирано условие за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, така както и разчитането на данъка с бюджета /последното не е спорно/ - в този смисъл т. 40 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Според ССЕ "Яки-91" ООД и "А. П. Колекшън" ЕООД имат през 2017 ДМА – машини и оборудване според годишните им финансови отчети, а "А. П. Колекшън" ЕООД и осигурителни задължения. Обстоятелството, че доставчиците не са представили доказателства за това, че разполагат с шивачни машини и наети работници – кроячи и шивачи, както и за направени от тях разходи за закупуване на необходимите материали за изработването на тентите и подвижния склад, мотивира съмнението на приходната администрация за това, че услугите не са предоставени от издателите на фактурите. В този случай съдът може да провери в рамките на съдебен спор между данъчнозадълженото лице и данъчния орган по повод отказа за правото на приспадане дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. Подобна проверка обаче не може да постави под въпрос материалноправните изисквания за възникване на правото на приспадане /осъществена облагаема доставка на стока или услуга и използването на последните за целите на собствените на получателя облагаеми сделки/, освен ако данъчният орган не установи, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В този смисъл е постановеното от СЕС решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gбbor Tуth, т. 50 и т. 51, на което касаторът се позовава в касационната си жалба. Неправилното осчетоводяване на разходите за услугите от жалбоподателя би било относимо за непризнаването им за данъчни цели на основание чл. 67 ЗКПО в ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък, но не е основание за непризнаване правото на приспадане на ДДС по процесните фактури. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени като неправилно, поради противоречие с материалния закон, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Ирува" ООД против частта от РА № Р-22221718000240-091-001/20.11.2018 г, с която са му установени задължения за ДДС и лихви в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Яки-91" ООД и "А. П. Колекшън" ЕООД, в общ размер 11 550 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени акта. В останалата му част решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се дължат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. При установени задължения с РА в общ размер 102 972. 86 лв. /главница и лихви/ жалбоподателят в първоинстанционното производство е доказал разноски в размер на 550 лв. /държавна такса и депозит за вещо лице/. Не е представен платежен документ за заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение по договора за правна защита и съдействие в изпълнение на договореното между страните. Поради това за съдебното производство пред административния съд дължимите на жалбоподателя разноски с оглед уважената част от жалбата в размер на 13 295. 89 лв. /главница и лихва/ са 71 лв., а дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение – 3 220. 30 лв. За касационната инстанция на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 220. 30 лв. Касаторът е доказал разноски за държавна такса – 823. 78 лв., от които съответни на уважената част от жалбата са 106. 36 лв.